Мероприятието, при което става обръщане на почвата заедно с растящата върху нея зелена маса е известно като зелено торене. Зеленото торене, подобно торенето с оборски тор, обогатява почвата с ценни микроелементи и азот. В България зеленото торене се прилага твърде рядко, защото ангажира обработваема площ, която остава без реколта. Въпреки това зеленото торене има голямо бъдеще, тъй като оборските торове не могат да стигнат за цялата обработваема площ. Когато засятото растение е от бобовите култури, то натрупва по корените си грудки от азотфиксиращи бактерии и след като бъде заорано в почвата, така направеното зеленото торене става още по-ценно.

Известно е, че чрез реколтата се усвояват от декар обработваема земя до 5-10 кг азот. Още толкова кг. се измиват от ерозията на почвата, която обеднява на азотни вещества. За да стане тази обработваема земя плодородна, то ние трябва да и възстановим загубеният азот. Той може да се набави от бобовите растения, които имат свойството да "отглеждат" по корените си азотфиксиращи бактерии във вид на грудки. Знае се, че съществува симбиоза между азотфиксиращите бактерии и корените на бобовите култури. Симбиоза е връзката и взаимопомощта между корените на бобовите растения и азотфиксиращите бактерии.

За зелено торене се използват няколко вида бобови растения, от които най-популярна е люцерната. Тя трябва да заема все по-големи площи, тъй като притежава ценна надземна част (стъбло и листа) и обогатява площите с азота фиксиран от въздуха с помощта на грудковите бактерии. Усвоения азот става съставна част на почвените минерални хранителни вещества и е достъпен за следващите култури, които ще бъдат засети там.

В практиката често за зелено торене се ползва фий. Неговите шушулки и зърно са ценна храна за животните, но най-важното е, че площите засяти с фий се обогатяват с азот и подобряват своята структура за следващи култури.