На картофите са нужни най-много хранителни вещества през периода на интензивното нарастване на надземната маса и при клубенообразуването.
Опитно е установено, че с 1 тон клубени и съответното количество надземна маса картофите изнасят от почвата средно по 5 кг. азот, 9 кг. калий, 2 кг. фосфор, 4 кг. калций и 2 кг. магнезий.
Картофите използуват нитратната и амонячната форма на азота. Когато има излишък на азот, стъблата избуяват, задържа се клубенообразуването и се удължава вегетационният период.
Фосфорът ускорява образуването на клубени и увеличава скорбялното им съдържание. Препоръчва се, когато почвите са кисели да се тори с по-голямо количество фосфорни торове.
Калият участвува в белтъчния и във въглехидратния обмен и оказва съществено влияние върху устойчивостта срещу болести по картофите и върху количеството и качеството на клубените. Действието на калия зависи от формата на азотния тор - нитратната форма го потиска, а амонячната го засилва. Калиевите торове, съдържащи хлор, намаляват скорбялата в клубените. Калиевото торене не е ефективно на влажни почви, понеже при повече влага почвеният разтвор съдържа достатъчно достъпен калий.
Картофите се нуждаят също така от калций, магнезий, желязо, сяра, бор, молибден, мед, цинк и други, за нуждата от които също трябва да се водят наблюдения.
Как се определят торовите норми?
Торовите норми се определят по съшия начин както при останалите култури, като се вземат под внимание много фактори - плодородие на почвата, предшественик, воден режим, планов добив и др.
При интензивни технологии торовите норми могат да достигнат 25-30 кг. азот, 20-25 кг. фосфор и 25-28 кг. калий на декар. Установено е, че при по-голяма доза азот (над 12 кг/дка) при бедни на фосфор и калий почви съотношението между азот (N), фосфор (Р) и калий (К) трябва да бъде 1:1,5:1,5.
Оборският тор е много ефективен на всички почви. Той е особено подходящ на по-леките почви, бедни на хранителни вещества.
Оборският тор се внася по 2,5 тона на декар с есенната оран или напролет преди преораването. С него се внасят фосфорните и калиевите торове. Когато не се тори с оборски тор, азотът се внася напролет двукратно - две трети преди засаждането и една трета с първата обработка или, еднократно при засаждането. В засушливи райони половината от азотната торова норма може да се внесе през есента. Установено, че преди засаждането не трябва да се внасят повече от 10-12 кг. азот на декар.
Преди години в планинските райони земеделските стопани внасяха оборския тор егречно, но постепенно поради трудното му приложение, този начин на внасяне не се прилага. В някои страни се прилага зелено торене на леките почви и наклонените терени, в резултат на което се получават високи и стабилни добиви.