От една крава ежегодно може да се получи от 6 до 8 тона оборски тор, от една свиня по 1-1.5 тона и от една овца по 0,5-0,7 тона.
В зависимост от вида на животните и торовата постеля (слама, стърготини и др.) пресният оборски тор, получен от
крави и биволи, съдържа средно 0,45% N, 0,25% Р2О5 и 0,50% К2О; от овце 0,83% N. 0,23% Р2О5 и 0,67% К2О; от свине 0,45%N. 0,19 % Р2О5и 0,60% К2О.Пресният оборски тор се състои от твърдите и част от течните изверженияна животните и постелята. При съхраняването му протичат ферментационни процеси, под влияние на които сложните органични съединения се минерализират. От известните три начина на съхранение на оборския тор (студен, горещ и смесен) за предпочитане е студеният начин. При него (използува се торище или се прави куп) торът се натрупва и веднага се уплътнява много добре. Тази операиия се повтаря, до- като купът достигне височина 1,5-2 м, след което до него се започва нов куп. Куповете се покриват с пласт нарязана слама или пръст с дебелина от 8 до 15 см. Съхраненият по този начин оборски тор се разлага бавно и загубите на сухо вещество и азот са помалки. B зависимост от срока на съхраняването и протичането на ферментационните процеси оборският тор е пресен (слабо разложен), полуразложен, разложен и прегорял (парникова пръст) . Най-добре е оборският тор да се използува, когато е полуразложен, тъй като има най-висок коефициент на използваемост на азота през първата година. При студения начин на съхраняване полуразложен оборски тор се получава за 3-4 месеца, а разложен за 7-8 месеца. За подобряване качеството на оборския тор и за предпазването му от загуби на хранителни вещества (особено на азот) може да се използуват като прибавка ситно нарязана слама, фосфоритно брашно (от 1 до 4 % ) и др.