Целта на това торене е да се увеличи количеството на хумуса в почвата, като се стимулира микробиологичната й активност и плодородие чрез:

1.Твърдата фракция се оставя да угние на добре изградена купчина, в която под въздействието на висока температура и оптимална влажност се унищожават причинителите на различни болести, насекомни неприятели и плевелните семена.

2.При торене, най-добре е угнилият тор да се заоре в горния слой на почвата.

3.Течната фракция се съхранява в торови ями и се разпръсква на полето със специални цистерни.

4.Събирането на всякаква органична материя и правилното и компостиране (растителни остатъци от реколтата,листа,кухненски отпадъци,слама,оборски тор и т.н.).

5.Систематичното производство на биомаса за зелено торене (сидерация) или така нареченото производство на "междинни фуражни култури" между две основни култури. Трябва да се има предвид,че плевелите не винаги са опасни и понякога могат да се толерират, но не и да се оставят да цъфтят и образуват семена).

6.Постоянно покритие на почвената повърхност, предотвратяващо ерозията -използва се дадена култура или мулч. Средства за мулчиране са: слама, дървесни стърготини, листа, изкуствено фолио ( по-ограничено) и др. За предпочитан е обаче, отглеждането на дадена култура.

7.Често окопаване, което подобрява аерацията на почвата и повишава микробиологичната и активност. Това също подпомага лесното усвояване на хранителните елементи от растенията. Съществува един основен принцип, а именно: 1 окопаване = 2 напоявания. Фигура 1 представя т.н. "мотика на колела", която едновременно позволява лесното разрохкване на почвата и ефикасната борба с плевелите.

8.Оптимално напояване, което да гарантира доброто развитие на растенията. да се внимава да не се прекали с напояването, тъй като може да се стигне до отмиване на повърхностния плодороден слой на почвата.