Към род хризантеми принадлежат голям брой едногодишни и многогодишни растителни видове.

У нас са разпространени главно многогодишните: хризантемум леукантемум (ранна маргарита), която цъфти през април и май, хризантемум максимум (късна, или лятна маргарита), която цъфти през юли и август, хризантемум кокцинеум (с бели, розови и червени цветове, наподобяващи по форма и размери маргаритите), която цъфти през май и юни, и хризантемум индикум (типичните есенни хризантеми).

Маргаритите се размножават чрез разделяне на коренището и чрез семена. Разделянето на коренището се прави веднага след цъфтежа, но при лятната маргарита е най-добре да стане през април. Засаждат се на разстояние 30 см. Когато се размножават чрез семена, през март - април те се сеят в сандъчета.

Развиват се оптимално и цъфтят изобилно върху добре наторени градински почви, на открити, слънчеви или полусенчести места. Трябва да се има предвид, че ако останат на една и съща площ повече от 5 г., цветовете им с течение на времето стават по-дребни. Засаждат се на големи и малки групи пред храсти и в тревни площи или поотделно, за рязан цвят (бране). Натопеният във вода букет маргарити е доста издръжлива декорация.

Хризантемум индикум (есенната хризантема) е полухрастовидно растение с прави вдървесинени стъбла. В резултат на дългогодишно отглеждане и на подбор днес то се радва на голямо разнообразие от сортове - с големина на цветовете от 2 до 15-20 см в диаметър, обагрени в снежнобяло, златистожълто, синьо, розово, пурпурно, лилаво и др.

Според височината на стъблото хризантемите се класифицират на ниски, средни и високи. А в зависимост от времето на цъфтежа на ранни, средноранни и късни. В дворовете най-често се отглеждат дребноцветните сортове. Хризантемите се размножават чрез разделяне на коренищата, чрез резници (в оранжерийното производство) и чрез семена (при създаване на нови сортове). Дребноцветните - чрез разделяне на коренищата, през април. Засаждат се на разстояние 40 - 50 см. Пензират (прищипват) се 2-3 пъти, за да образуват повече разклонения (респективно - повече цветове).

Хризантемите виреят добре на открити слънчеви места и върху по-тежки, но отцедливи, наторени с оборски тор почви. Почвите, които задържат вода (дори и непродължително време), са неподходящи. Необходимо е да се поддържа умерена почвена влага. При нарушен воден режим съцветията на сортовете с дебели месести стъбла се накланят надолу и се развиват неправилно.

Хризантемите се отглеждат предимно за рязан цвят, а дребноцветните се засаждат в големи групи пред храсти и в цветни лехи. Могат да се пренасят от едно място на друго и в пълен цъфтеж. Това дава възможност да се отглеждат във временни лехи и непосредствено преди и по време на цъфтежа да се засаждат на определени места в градините.

Цветовете се берат сутрин, като се режат с ножица. Едроцвет- ните се берат полуразцъфнали. Но откъснатите пъпки на някои сортове не доразцъфтяват. А напълно разцъфналите се пренасят трудно и натопени във ваза с вода, са по-нетрайни. Дребноцветните се берат, когато една част от цветовете са разцъфнали.