Ако розата е царица на цветята, то лалето е на пролетта. Това е така, защото от всички луковични раноцъфтящи цветя, то е най-ефктно и впечатляващо. Пренесено от Средна Азия в края на ХІ век в Холандия, лалето намира своята втора родина, където са създадени хиляди културни сортове.

Различните сортове лалета, които се отглеждт се различават по хабитус, дължина на цветната дръжка, големина на цвета, форма и окраска, пригодност за отглеждане на открито или за форсаж.

Световната колекция от лалета включва голям брой сортове, отнасящи се към следните групи:
* І-ва група - ранни лалета;
* ІІ-ра група - средно ранни;
* ІІІ-та група - късни лалета.

Тази класификация е построена преди всичко в зависимост от времето на цъфтеж на лалетата.

Агротехниката не е трудна
Важно е да се познават биологичните особености на лалето

Лалетата изискват топли и слънчеви места. Предпочитат отцедливите глинесто-песъчливи почви. Обикновено поливане не се налага, защото вегетацията им е пролетна, когато има достатъчно зимна влага в почвата. Тази година обаче не е така - така, че една поливка ще им се отрази положително.
Лалето се размножава чрез луковици, които се засаждат през есента - септември-октомври. Дълбочината на засаждане е около 10-12 см, а разстоянието между отделните луковици - 12-15 см. Ако засаждате лалетата на повече редове, разстоянието между тях трябва да е 20-25 см.

Важна особеност!
За да цъфтят всяка година лалетата се изваждат

Луковиците на лалетата се изваждат всяка година. Това става след като прецъфтят и листата започнат да пожълтяват - от началото до средата на юни. Извадените луковици се почистват от почвата, сортират се и се просушават на сенчесто и проветриво място. След просушаването луковиците се съхраняват на сухо до есента, когато отново се засаждат.
Изваждането на луковиците на лалетата се налага поради биологична особеност на вида - след цъфтеж старата луковица отмира и на нейно място се формира нова. Но новата луковица винаги е разположена под старата. Така с годините, ако не изваждаме луковиците, отиват все по-дълбоко в почвата. Резултатът е образуване само на листа без цвят.
Затова не си спестявайте труда - ежегодно вадете луковиците на лалета.