Полезна информация за цветята.Хейлантес.
Към рода Хейлантес (Cheilanthes) спадат до 130 вида. Те обитават засушливи места в Америка и Африка. Не много видове се срещат също в Средиземноморието, планинските области в Азия, Австралия и по
островите в Тихи океан.
Това са неголеми растения с къси коренища, гъсто покрити с тесни, понякога двуцветни (с кафеникава ивица в средата) люспи. Листата им обикновено са многократно перести, твърди, понякога издути, със завит край към долната страна, като защита за сорусите. Сорусите са разположени обособено или в непрекъсната линия почти по края на сегментите. На дръжките и на долната повърхност на листа някои видове имат секретиращи власинки, отделящи кристализиращо се вещество, покриващо повърхността със златист или сребрист налеп. При други видове повърхността на листата е изцяло покрита с голямо количество люспички и власинки. Тези и други приспособления защитават папратите от интензивно изпарение, което им позволява да обитават скалисти места (в скални пукнатини), открити слънчеви пространства, сипеи. В Австралия видове хейлантес може да се срещнат на гола почва във вечнозелени гори, където почти нищо, освен мъхове, не расте. Много видове хейлантес са способни да понесат многомесечни засушавания. В тези периоди те стават съвсем невзрачни и незабележими, но при първия дъжд поемат вода в количество, няколко пъти превишаващо тяхната суха маса и "оживяват" отново. Такава способност да понасят засушавания се среща при спорофитите на папратите не толкова често, но още по-удивителна е приспособимостта на гаметофитите на хейлантесите. Техният гаметофит е способен да съхрани практически неограничена жизнеспособност по време на засушаване и при първия случаен дъжд да даде живот на нови спорофити.
Гаметофитът на хейлантеса представлява тънка (1 – 3 клетки в дебелина) сърцевидна пластинка с власинки. Той няма специални приспособления против загуба на вода и при засушаване загубва практически всичката вода. Дори при продължително засушаване голяма част от тялото на гаметофита може да се окаже мъртва. Но някъде по края или в центъра на пластинката се съхранява група зелени клетки, които се делят бързо при овлажняване и образуват израстъци, подобни по строеж на първичния гаметофит. След процеса на оплождане от клетките жива тъкан се развиват спорофити. Този процес е важен не само за преживяването на растенията при засушаване, но и за размножаването. Един гаметофит при овлажняване дава до 10 израстъка, всеки от които става самостоятелно растение.
Видовете хейлантеси се причисляват към най-красивите адиантови, отглеждани в оранжерии. Те представляват основната част от, така наречените, “златисти” и “сребристи” папрати. Обикновено се поставят във висящи кошници, където изглеждат най-ефектно.
Видове Cheilanthes:
Cheilanthes gracillima
Cheilanthes argentea
Cheilanthes bonariensis
Cheilanthes buchtienii
Cheilanthes clevelandii
Cheilanthes fendleri
Cheilanthes newberryi
Cheilanthes newberryi
Cheilanthes parryi
Cheilanthes quadripinnata
Cheilanthes viscida
Cheilanthes wootonii
Cheilanthes alabamensis
Cheilanthes angustifolia
Cheilanthes californica
Cheilanthes covillei
Cheilanthes eatonii
Cheilanthes farinosa
Cheilanthes marginata
Cheilanthes skinneri
Cheilanthes gracillima
Cheilanthes gracillima е американска скална папрат. Опитите с нея са показали, че гаметофитът и е останал жив след 9 месеца засушаване. След като е поставен в условия на достатъчна влага, е започнал да функционира нормално. В природата са намерени такива гаметофити, които със сигурност са на възраст около 1 година, което означава, че те са преживяли лятното засушаване и последващата зима. При тези гаметофити се наблюдава вегетативен растеж. Cheilanthes gracillima има и друго приспособление да преживява засушавания: неговият спорофит е способен да задържа разсейването на спорите в сухия период. Неговите спори съзряват април – май, но в продължение на целия сух сезон те се запазват в спорангиите на листата, които са свити, с почти цилиндрична форма. Чак с идването на дъждовете, есента, листата се разтварят и тогава става разсейването на спорите.
Семейство Адиантови (Adiantaceae)
Семейство Адиантови (Adiantaceae)е голямо семейство, обединяващо морфологично разнообразни типове, главно тропически папрати с пълзящи коренища, покрити с люспи или, по-рядко, с власинки. За всички представители на семейството са характерни соруси без истински покривалца, или разположени по цялата дължина на жилките на долната повърхност на листа, или съсредоточени на края на жилките и често обединени в една непрекъсната линия. В последния случай те обикновено са защитени от завития край на листа или лежат в особени браздички. Спорангиите са с вертикални отвори от дебелостенни клетки и съдържат тригодишни спори, обикновено с форма на тетраедър, но в някои групи има и билатерални (огледално-симетрични) спори. Разнообразието на спорофитите на тези папрати съответства и на разнообразието на гаметофитите. Гаметофитите са с най-различни форми, при много родове – асиметрични, със странични израстъци. При такова разнообразие на тези папрати, удивителна е тяхната константност по отношение на основното хромозомно число: почти всички, изследвани до сега представители на семейството са диплоиди или полиплоиди на основата на хромозомно число х = 29 или 30.
В средите на птеридолозите няма единство в разбиранията за обема на семейството и ранга на различните групи папрати, отнасящи се към адиантовите, тъй като големият полиморфизъм на тези растения не позволява да се разделят те на точни категории. Особено това се отнася за групата родове, обединени в подсемейство Adiantoideae.
Група родове Хейлантоидни – в подсемейство Adiantoideae
Хейлантоидните папрати са особена група в подсемейство Adiantoideae със своеобразни признаци. Растат в Южна Америка, Мексико, Евразия, Австралия. Почти не се срещат по места, където е постоянно сухо, характерни са за места, където се редуват сухите с влажните сезони през годината.
В тази група се включват 7 – 15 рода и до 325 вида.
Хейлантоидните папрати са ксерофилни растения с правостоящи или пълзящи коренища, покрити с непрозрачни люспи. Листата на много от тях са кожести и често са защитени от излишно изпарение с гъста покривка от люспи, власинки или власинковиден налеп.
Още за цветята:
Източник: flowersnet.info