Полезна информация за цветята.Джеймсония.

Някои Гимнограмоидни папрати са разпространени изключително в Америка. Към тях принадлежи род Джеймсония (Jamesonia)  с 20 вида. Те живеят в планински области на височина от 1500 до 5000 м

от Южно Мексико до Централна Боливия и Бразилия. Условията по тези места са сурови: ниски температури (целогодишно през нощта замръзва), висока влажност на почвата и въздуха, облаци, мъгли. При тези условия джеймсонията е придобила черти на ксероморфност, по-конкретно – редуцирана листна повърхност. Листата са тесни, линейни, винаги едноперести, с многочислени съвсем малки (диаметър до 1 см) сегменти. Сегментите са разположени в 2 реда и се препокриват един друг. В общата маса листата изглеждат обемни, а не линейни. Това впечатление се засилва, поради това, че са гъсто покрити с власинки. Младите листа са плътно прилепнали към тънкото пълзящо коренище, което също гъсто е покрито с кафеникави четинести власинки. Коренищата често са дълбоко скрити в чимове трева или мъх и по някои наблюдения са способни да преживеят след пожар. Живописна картина представляват колонии от джеймсонии. Всички техни листа, издигащи се над земята, имат леко свит, завит на края връх, което при другите папрати се наблюдава само на младите листа. причината е в това, че джеймсонията расте непрекъснато. Сегментите в основата на листа отмират, а на върха се появяват все нови и нови сегменти и листата растат през целия живот папратта.

Видове джеймсонии:

Jamesonia alstonii



Jamesonia goudotii



Jamesonia scammanae



Jamesonia verticalis



 

Семейство Адиантови (Adiantaceae)

Семейство Адиантови (Adiantaceae)е голямо семейство, обединяващо морфологично разнообразни типове, главно тропически папрати с пълзящи коренища, покрити с люспи или, по-рядко, с власинки. За всички представители на семейството са характерни соруси без истински покривалца, или разположени по цялата дължина на жилките на долната повърхност на листа, или съсредоточени на края на жилките и често обединени в една непрекъсната линия. В последния случай те обикновено са защитени от завития край на листа или лежат в особени браздички. Спорангиите са с вертикални отвори от дебелостенни клетки и съдържат тригодишни спори, обикновено с форма на тетраедър, но в някои групи има и билатерални (огледално-симетрични) спори. Разнообразието на спорофитите на тези папрати съответства и на разнообразието на гаметофитите. Гаметофитите са с най-различни форми, при много родове – асиметрични, със странични израстъци. При такова разнообразие на тези папрати, удивителна е тяхната константност по отношение на основното хромозомно число: почти всички, изследвани до сега представители на семейството са диплоиди или полиплоиди на основата на хромозомно число х = 29 или 30.

В средите на птеридолозите няма единство в разбиранията за обема на семейството и ранга на различните групи папрати, отнасящи се към адиантовите, тъй като големият полиморфизъм на тези растения не позволява да се разделят те на точни категории. Особено това се отнася за групата родове, обединени в подсемейство Adiantoideae.

Още за цветята:
Източник: flowersnet.info