1 2 3 4 5 6
Минзухар
Минзухарът е един от предвестниците на пролетта. Съществуват над 180 вида минзухари - култивирани или диви. Благодарение на един от тях хората се сдобиват със скъпата и ароматна подправка - шафран. Пролетното цвете е символ на младост, радост, бодрост.
Минзухарът цъфти от началото на март до края на май в жълти, виолетови, а понякога и бели цветове. Търси полусенчестите места и песъчлива почва. Поливайте умерено, защото има опасност от загниване на луковицата. Ако сте решили да си засадите минзухар, септември е идеалният месец.
Зюмбюл
Според древногръцките легенди зюмбюлът се е родил от кръвта на злощастно загиналия Хиацинт - любимец на бог Аполон. Днес пролетното цвете е символ на благоразумието и предаността. Среща се в различни цветове - от нежно розово до бледо жълто, от бяло до синьо и виолетово. Цъфти от края на март до май месец.
Пролетното цвете се нуждае от умерено слънце, свеж въздух и лека песъчлива почва. Зюмбюл може да отглеждате както в саксия на прозореца, така и в градината. Луковиците се поставят на 15 см дълбочина и на известно разстояние една от друга, държат се на тъмно и прохладно място, докато цветето се покаже. Луковиците на зюмбюла могат да предизвикат кожни възпаления, затова по-добре не ги пипайте без ръкавици.
Лале
Лалето е символ на богатството, красотата, пролетта, емблема на Турция и на Амстердам, персийски символ на съвършената любов. Среща се във всякакви цветове с изключение на нюансите на синьото. На пролетното цвете се радваме от март до юни.
В градината лалето се нуждае от топлина и светлина, умерена влага и глинеста почва. Може да си засадите лале в началото на есента (септември-октомври), за да има време цветето да свикне с новите условия и да укрепне. Луковиците се поставят на дълбочина 10 см на разстояние една от друга. Любителите на това пролетно цвете могат да си засадят такова и в саксия.
Нарцис
Всички знаят легендата за самовлюбения Нарцис, който се погубил, наслаждавайки се на отражението си. На мястото, където Нарцис загинал, израснало красиво цвете, което днес е символ на възкресението и на самовлюбеността.
Пролетното цвете може да е бяло, кремаво или жълто. Радваме му се предимно през март и април. Обича слънчеви места, предпочита глинесто-песъчлива почва. Нарциси се садят през есента, като луковиците се поставят на 5 до 10 см дълбочина. Внимавайте, когато ги пипате, защото са отровни.
Момината сълза
Съществуват различни легенди за произхода на това пролетно цвете. Според едни момината сълза се е родила от сълзите на Дева Мария, когато е оплаквала сина си. Други смятат, че идва от сълзите на Ева след като е била изгонена от райската градина. Днес момината сълза е символ на смирение.
Пролетното цвете цъфти от началото на април до края на май, привлича погледите с бели цветчета, наподобяващи камбанки. Идеално е за сенчестите места в градината, защото не харесва силното слънце и предпочита по-хладен въздух. Подходяща за момината сълза глинесто-песъчливата почва. Редовно поглеждайте за плевели, защото са често срещан проблем. Момината сълза е отровна, затова след като сте я пипали, задължително си измийте ръцете.
Фрезия
Донесена от дебрите на Африка, фрезията е едно от най-ароматните цветя. Може да я срещнете из цветарските магазини в началото на пролетта, но официално дебютът й е май месец. Фрезията е изключително привлекателно цвете, но ако сте решили да си я отглеждате вкъщи, ще ви трябват здрави нерви и търпение, тъй като е много капризна.
Цветето предпочита лека почва, която редовно трябва да подхранвате и разрохквате. Желателно е температурата на въздуха да е умерена (около 18 градуса). Фрезията е капризна към светлината, поставете я на някое полусенчесто място и следете дали условията я устройват. Но ако успеете да угодите на фрезията, тя ще ви се отблагодари, като краси градината ви до октомври.
Още за цветята:
Източник: Български фермер