1 2
Такива, на които субстратът трябва да е е влажен постоянно, такива, на които субстратът може спокойно да изсъхне между поливките, изключвайки периода на активен растеж, и такива, на които субстратът винаги трябва да е сух.
Към първата група може да отнесем следните видове - пафиопедилуми, милтонии, цимбидиуми, одонтоглосуми.
Към втората група се отнасят- каттлея, онцидиум, брассия, дендробиум.
И трета группа - фаленопсис, ванда, аскаценда.
Разбира се, сред всичките разнообразни видове и семейства орхидеи съществуват и изключения от тези правила. Затова, ако вие се каните да си купите тази или онази орхидея, или вече сте я купили, задължително се поинтересувайте от условията на нейното отглеждане.
Правила за подхранването
Трябва да се търсят торове без урея. Уреята блокира усвояването на останалите вещества от орхидеите.
Препоръчват се хелатните торове, защото се усвояват по-бързо и лесно и няма опасност от засоляване на субстрата.
Поне 1 път месечно трябва да се промива субстратът на течаща вода, за да се отмият натрупаните соли.
Трябва да се тори с по-високо съдържание на азот, при отглеждане в субстрат от кори.
Ако торът не е специално за орхидеи, се разрежда 2 пъти повече от указанията на етикета. При венерината пантофка се разрежда 4 пъти повече.
Не се торят болни растения.
Не се торят растения в покой.
Да не се забравя периодично да се внасят калций и желязо.
Старите субстрати съдържат повече хранителни вещества от новите и има по-голяма опасност от преторяване.
Младите/пресни субстрати имат нужда от повече азот за изграждане на нормална микрофлора.
На 3 месеца се добавя по 1 щипка английска сол за стимулиране на цъфтеж.
Още за цветята:
Източник: Български фермер