Криптограма - ЦВЕТЯ

Полезна информация за цветята.

Криптограма

Папратите от групата на Криптограмоидните са близки по разположението на сорусите – по края на листата – до хейлантоидните. Най-типичният род в групата е родът Cryptogramma.

Криптограма (Cryptogramma) е малък род с 4 вида. Те растат в умерените области на северното полукълбо – в планините на скали и сипеи.
Многократно перестите им листа са диморфни: спороносните са по-дълги от вегетативните и с по-къси, към върха линейни сегменти, със завит надолу край. Листата могат да излизат направо от късо коренище, както при Cryptogramma crisра, може и да са равномерно разположени по дължината на пълзящо коренище, както при Cryptogramma stelleri.

Видове криптограми:

Cryptogramma acrostichoides Cryptogramma crispa Cryptogramma raddeana Fomin Cryptogramma stelleri

Тези криптограми са зимоустойчиви. Те се размножават чрез разделяне на коренището и спори.
Не е много лесно да се отглеждат. Необходим е изключително добър дренаж и достатъчно влага.
Cryptogramma acrostichoides, Cryptogramma crispa и Cryptogramma raddeana Fomin растат в субстрат без варовик, на полу-сенчесто място. Cryptogramma stelleri се чувства добре, ако към почвата се добави натрошен варовик. Тя е и по-сенколюбива.

Cryptogramma acrostichoides

Cryptogramma acrostichoides расте на скалните и каменисти склонове на север в Далечния Изток и Северна Америка. Достига височина до 30 см. Коренището и е късо, листата излизат на снопчета от върха му. Сегментите на вегетативните листа, като правило, са триперести. В основата на дръжките са разположени тъмно кафяви люспи с по-светли краища.

Cryptogramma crispa

Cryptogramma crispa расте по планинско-тундрови, алпийски и субалпийски планински пояси в Евразия – по скали и сипеи. Тя е ниска (достига височина 13 – 20 см), изящна. Коренищата са хоризонтални или възходящи, разклонени. Листата са два вида – вегетативни и спороносни, жълто-зелени, почти голи (без власинки) и образуват гъст храст. Листовата петура е дву- или четирипереста. Вегетативните листа са с широко-яйцевидни сегменти и дълги дръжки. В долната си част петурата е с редуващи се сегменти, а в горната сегментите са разсечено-сляти. Спороносните листа израстват между вегетативните, на дълги дръжки. Сегментите им са триъгълни, завити по края. Сорусите са събрани на края на жилките. Те са овални или продълговати, без покривалца, първоначално прикрити от завития край на листните сегменти. Спорите съзряват август и септември.

Cryptogramma raddeana Fomin = Cryptogramma crispa subsp. Raddeana

Тази криптограма расте в Далечния Изток, Китай – по скали и сипеи – до височина 1700 м. Коренището е късо. Растението достига височина 18 – 24 см, цялото е голо – без власинки. Вегетативните листа са овално-триъгълни, почти кожести, дълги 3 – 5 см, четириредно пересторазсечени, с 5 – 6 пера от всяка страна. Сегментите са линейни, много рядко елипсовидни. Спороносните листа са дълги, дву- или триперести. Сегментите на последния ред при тях са линейно-ланцетни, дълги 4 – 7 мм и широки 1 – 1,5 мм. Спорите са с форма на тетраедър, покрити с брадавички.

Cryptogramma stelleri

Cryptogramma stelleri расте в планинските гори на Евразия – върху разсечени сенчести и влажни карбонатни скали. Коренището е удължено, пълзящо, разклонено, с дебелина 0,5 – 1,5 мм. Листата са няколко, раздалечени едно от друго. Дръжките на листата са червено-кафяви, дълги, колкото листната петура или 1,5 – 2 пъти по-дълги. Листната петура е без власинки, продълговато-яйцевидна, дълга 2,5 – 10 см и широка 1,5 – 5 см, дву- или трипереста. Перата са 3 – 8 на брой от всяка страна, с къси дръжчици, раздалечени едно от друго. Всички спороносни сегменти на листата са почти ланцетни или удължено-елипсовидни, по края завити и леко вълнисти. Вегетативните сегменти рязко се различават от спороносните. Те са значително по-широки, обратно-яйцевидни, целокрайни, във връхната половина назъбени. Сорусите са под завития край на листата. Спорите са малки, светло кафяви.