Витария - ЦВЕТЯ

Полезна информация за цветята.

Витария

Витария (Vittaria) е най-голeмият род в подсемейство Vittarioideae. Той включва 80 вида.

Всички видове витарии имат тесни линейни листа с много характерен “витариоиден” тип

жилкуване: страничните жилки са сближени една към друга, образуващи по една жилка по двата края на листа и по още една, успоредна на средната, от двете и страни. По долната страна на листа, в участъка на жилките, в особени вдлъбнатини – браздички – са разположени в непрекъснати линии спорангиите. Краищата на браздичките често са повдигнати, като надеждно защитават скритите в дълбочина спорангии и изпълняват същите функции, както покривалцата при други папрати. Защитна функция имат и многочислените парафизи (характерни за това подсемейство). Това са особени стерилни образувания в соруса, понякога приличащи на спорангии, но по-често с друга форма. При витариите те се състоят от жълтеникави или кафеникави крайни клетки и прости или разклонени многоклетъчни крачета. Парафизите при някои видове витарии са в такова количество, че сред тях спорангиите се губят.

Листата на витариите понякога са разположени по пълзящото коренище, но обикновено те са сближени по няколко и при възрастните епифитни папрати провисват надолу, като придават оригинален облик на растенията, малко приличащи на другите папрати. Листата на някои големи видове витарии достигат дължина до 1 м при ширина 1 – 5 мм, а при една от най-малките и най-простите по структура – Vittaria minima, растяща в тропиците на Новия свят, тяхната дължина е 3 – 6 см.

В тропиците витариите се срещат често по обрасли с мъх стволове на дървета по бреговете на реките, в низините и на неголяма височина в планините. Vittaria ensiformis често расте на стволовете на палми, използвайки дъждовна вода, която се задържа в основите на опадалите палмови листа.

Както и останалите представители на подсемейството, витариите имат удължен, дълго живеещ гаметофит. Негова интересна особеност е способността да се размножава вегетативно, чрез геми, като образува отводкови пъпки. Така гаметофитът е независим и самостоятелен в своето съществувание, като в същото време не престава да изпълнява своята основна функция: да дава живот на нови спорофити.

Видове витарии:

Vittaria ensiformis Vittaria minima

Vittaria lineata

Vittaria appalachiana

Американските учени У.Вагнер и А. Дж. Шарп са открили в Апалачите гаметофит на витария, който “е забравил” за своята основна функция: нито в природата, нито в лабораторни условия той не образува гаметангии и след това спорофит. Неговите геми, представляващи вретеновидни израстъци от 4 – 10 клетки, се разнасят от вятъра или животните и прорастват при благоприятни условия в нови гаметофити. Самите гаметофити не са големи – ширина до 2 мм и дължина до 10 мм, но техните колонии на кварцови скали, пясъчници или на кората на дърветата могат да покриват значителни участъци – от 10 до 100 см в диаметър. По морфология този гаметофит напомня най-много на Vittaria lineata, широко разпространен в топлите области на Америка. Стерилният гаметофит е разпространен на стотици мили северно от ареала на Vittaria lineata. Така, явяваща се производна на някой вид, тази папрат демонстрира явлението крайна редукция, когато от биологическия цикъл е изчезнало цяло поколение – спорофитът.