Нефролепис (Nephrolepis) - ЦВЕТЯ

Полезна информация за цветята.

Нефролепис

Нефролепис (Nephrolepis) се счита за най-малко специализирания род в подсемейство Олеандрови. Той има около 30 вида, разпространени предимно в тропиците. Извън пределите на тропиците нефролеписи

се срещат само в Япония и Нова Зеландия.

Нефролеписите обитават открити места. Nephrolepis exaltata е едно от първите висши растения, обикновено заселващи се след изригване на вулкани. Появява се още 4 – 5 месеца след изригването по склоновете на вулканите. Но тази папрат не понася засенчване и с формирането на дървесна растителност, тя изчезва.

Нефролеписите са големи папрати. Листата на Nephrolepis acuminata, които са с остри краища, достигат дължина 2,5 м, а на Nephrolepis dicksonioides – 3,5 м. Те са едноперести, несъчленени с коренищата, но сегментите са съчленени с главната жилка. При стареене на листа, сегментите жълтеят и опадват, като остават да стърчат оголените главни жилки. Коренищата, като правило, са къси, вертикални, на върха си носят сноп листа.

Сорусите при нефролеписите са разположени на края на жилките. Те са или кръгли, или издължени около края, както при Nephrolepis acuminata. Покривалцето, кръгло или продълговато, е фиксирано в една точка или е прикрепено около основата. Спорангиите са на крачета, на различна възраст в пределите на един сорус. Спорите са билатерални, едногодишни, малки, значително по-малки от тези на папратите от подсемейство давалиеви. Гаметофитът има сърцевидна форма.

Освен обичайното размножаване със спори, нефролеписите лесно се размножават вегетативно. На техните коренища се образуват наземни безлистни, покрити с люспи, вкореняващи се филизи. Това е много ефективно средство за размножаване. В течение на една година едно растение може да образува повече от 100 нови. Някои видове от този род се размножават с помощта на грудки, в изобилие образуващи се на подземни филизи. Старите екземпляри Nephrolepis cordifolia, отглеждани в оранжерии, могат да образуват над 200 грудки за 1 година. Младите грудки са бели или сребристи, покрити с люспи. В тъкънта на грудките се съдържа голямо количество вода, захари, белтъчини и мазнини. При отделянето грудките могат да прорастнат веднага без период на покой. Обикновено от една грудка израства едно растение – винаги с нормални листа, такива, като на майчиното растение.

Получените от филизи форми могат да имат листа, силно различаващи се от обичайните – двуперести листа.

Nephrolepis exaltata е с тесни петури, достигащи над 1 м дължина. В началото на XX в. В Бостън била създадена форма на Nephrolepis exaltata с многократно тънко насечени листа и с по-къси петури, наречена Nephrolepis exaltata bostoniensis – “бостънска папрат”.

В днешно време са получени голямо количество причудливи форми на Nephrolepis exaltata, много от които леко понасят засенчване и сух въздух и затова са сред най-обичайните стайни растения.