Производство на разсад при отглеждането на ранни домати в полиетиленови оранжерии
Подходящи за това производство са следните сортове: индетерминантни (високо-растящи) - Рила, Мелодия, Амати, Монро, Ванеса, Опера, Рали, Алдеана, Беле, Джесика, Буран, Амарел; полудетерминантни (среднорастящи) - сортовете Жар, Дорина, Балкан, Парис, Прекос. От детерминантните (нискорастящи) сортове могат да се препоръчат Балка. Топкапи, Ред Скин, факир, Пикник
При ранното отглеждане на домати в полиетиленови оранжерии винаги се използва разсад.
Продължителността на разсадния период зависи от редица фактори: почвено-климатични особености на района, в който са построени оранжериите; условията на отглеждане; сортовите особености; прилаганата агротехника и др.
Обикновено се използва разсад на възраст 65-70 дни.
Отглеждането на разсадните растения става или под тунелни покрития и парници с биотопливо, или в отопляеми оранжерии, съобразно изискванията на младите растения към температурата на субстрата и въздуха, светлината, почвената и въздушна влажност.
Като се има предвид, че засаждането (разсаждането на разсада) на растенията в полиетиленовите оранжерии при ранното производство започва от началото на април (1-5 април за Северна България, и около седмица по-рано за Южните райони), то засяването на семената, в зависимост от географския район започва между 15 и 20 януари.
Един от най-евтините и разпространени начини за отглеждане на разсад е чрез парници, вкопани в полиетиленовите или неотопляваните стъклени оранжерии.
Съставът и подготовката на торопочвените смески зависят както от вида на отглежданата култура, така и от вида на производството – ранно, средно ранно или късно. Най-добре е когато подготовката започне още през есента, но не по- късно от декември. Съществуват различни препоръки и рецепти за изготвяне на разсадните и пикировъчни смеси. Най-общо казано обаче, те трябва да имат лек механичен състав и да не бъдат с прекалено високо съдържание на хранителни елементи.
За производство на ранни дома-ти В полиетиленови оранжерии се използва разсад на възраст 65-70 дневна възраст.
Примерни смески за отглеждане на разсад:
1. Приготвеният субстрат се състои от предварително обеззаразе-на и пресята глинесто-песъклива почва, торф и едър речен пясък с големина на частиците около 3 мм. Съотношението между трите съставки трябва да бъде около 2 1:1.
Изследванията са показали, че фосфорното хранене е от първостепенно значение във фазата на поникване и първите етапи от развитието на младите доматени растения. Към така получената смес, след обеззаразяването (кога-то почвата е добре запасена с хранителни елементи ), на всеки 1 кубически метър се прибавя 0.5 кг. двоен суперфосфат или 1.5 кг обикновен суперфосфат. Когато след извършен химичен анализ реакцията на смеската е под 6.5 /във вода/, за всяка единица – докато рН стигне 6.5, се прибавя по 1 кг хидротизирана вар на всеки кубически метър. Варта се прибавя за неутрализиране на реакцията.
2. Широко прилагана в разсадното производство е сместа, съставена от равни обеми градинска почва с лек механичен състав и добре разложен оборски тор. За обогатяването й с хранителни елементи на всеки 1 м3 се добавя по 1 -1.5 кг обикновен суперфосфат, и по 0.5 кг калиев сулфат и амониева селитра.
3. Изследвания проведени в ИП "Н. Пушкаров" за производство на разсад при контролирани други условия (температура, влажност, осветеност) са показали, че при състав на субстрата: слабо запасена с подвижни форми на азот, фосфор и калий алувиално-ливадна почва и украински торф с предварително неутрализирана реакция, в обемно съотношение 1:1, най-подходяща за подхранване на младите доматени растения се е оказала норма от 300 мг азот/кг почва, 400 мг фосфор/кг почва и 450 мг калий за килограм почва.
От посочените примери се вижда, че точна и абсолютно сигурна рецепта за отглеждане на качествен разсад не може да бъде дадена. Всеки производител трябва да прецени в зависимост от конкретните условия на отглеждане каква смеска да използва, и в зависимост от състава на отделните компоненти да прецени какви количества тор да внесе.
Обеззаразяване на почвените смески и семената
термичен начин
Препоръчва се стерилизация на почвата няколко месеца до половин година преди използването й. Когато количеството на торопочвената смес е по-малко, може да се приложи термичен метод, при който в домашни условия сместа се поставя върху ситно надупчена решетка разположена на около 30 см от дъното на метален съд. Под решетката има 15-20 см вода. Преди да започне подгряването на водата, торопочвената смес се покрива с платно и отгоре непременно се затваря с капак. Добре е ако в капака има отвор, за да се постави термометър. Температурата се вдига до около 80-90°С за 20-30 минути. Когато пропарването се извърши правилно, се унищожават редица патогенм: вируси, бактерии, гъби (отчасти галовите нематоди).
химичен начин
Обеззаразяването на торопочвената смес може да стане и по химичен път, чрез третиране с 0.2% вапам или с базамид гранулат в доза 300 г/мЗ. Сместа се разстила върху циментова площадка на пластове от 10-15 см, като между тях се поръсва и размесва по 50-100 г от базамида. Върху последния пласт препарат не се разхвърля. Сместа се оформя на купчина и покрива с полиетилен за 2-3 седмици. За да подейства препаратът, температурата под полиетилена не трябва да пада под 10°С. Периодично платното се повдига и сместа се обръща с лопата. Базамид гранулат има много добро действие срещу патогенните бактерии, причинителите на вертицилиума, коркирута, ризоктонията, галовите нематоди. Има задоволително действие срещу гъбите, предизвикващи фузариума, но не въздейства върху вирусните причинители на заболявания.
фумигация
Обеззаразяването на смеските може да се извършва и чрез обгазяване с метил бромид. Тъй като работата с него обаче, е твърде опасна за обслужващия персонал, а има и опасност от замърсяване на подземните води, използването му в редица страни е забранено или се извършва от лизензирани фирми.
Важно!!! - В случаите, когато по една или друга причина смеските не са обеззаразени, след сеитбата на семената задължително вместо с вода трябва да се полее с 4-5 л/м2 разтвор на ридомил голд МЦ68 ВП-0.06% или с 0.5% разтвор на син камък.
Преди да се направи сеитбата, семената задължително трябва да се обеззаразят.
Практично!!! - Най-лесно изпълнимо в домашни условия е потапянето на семената за 30 минути в 10% разтвор (10 мл перхидрол и 100 мл вода) на перхидрол (купува се от аптеките). След изтичането на определеното време семената се изваждат и измиват много добре с течаща вода. Просушават се на сухо и проветриво място. Така получените семена са устойчиви на бактериални, гъбни и вирусни инфекции.
Сеитба
Когато разсадът ще се отглежда в неотопляеми оранжерии, в тях се правят парници или полиетиленови тунелчета, с размери,съобразени с големината на оранжерията. Изкопават се траншеи на дълбочина 50 см и се пълнят с биотопливо (оборски тор) с дебелина на слоя 40 см. Притъпква се добре и отгоре се насипва торопочвената смеска, която е 10-15 см при гъстия разсад и около 20 см за пикирания.
Когато температурата в смеската достигне 18-20"С се засяват семената от домати. Сеитбената норма е 3- 4 г/м2 или около 500-650 растения на 1 м2. След засяването семената се покриват с 1.5-2 см торопочвена смес и леко се притъпкват отгоре. Важна подробност при отглеждането на разсада е, че за да се осигурят оптимална температура и влажност, а от там и бърз, и равномерен темп в поникването на семената, засятата площ трябва да се покрие с полиетиленово платно. При оптимални условия доматените семена трябва да поникнат за 5-8 дни. Тогава полиетиленовото покритие се отстранява.
Когато оранжерията е с техническо отопление, върху парниковите тръби се нареждат пластмасовите или дървени тави, в които е насипана разсадната смес. Отоплителната температура трябва да е такава, че до поникването на растенията в субстрата да е между 20-22"С, а въздушната да е около 25°С. Почвената влажност трябва да се поддържа на 80-90% от ППВ.
Внимание!!! - Непосредствено след поникването на растенията -още преди фаза" кръстосване", температурата в субстрата трябва да се понижи на 14-15"С, а въздушната – през деня на 15"С и на 10°С през нощта. След около 10 дни въздушните температури могат да се повишат с 3-4°С. Полива се само при необходимост.
След сеитбата семената леко се притъпкват отгоре и до поникването трябва да бъдат покрити с полиетиленово платно.
След около месец от сеитбата доматените растения са във фаза "кръстосване " и са готови за пикиране.
Пикиране
Около месец след засяването на семената растенията са готови за пикиране. Обикновено те са във фаза 2-ри същински лист " кръстосване ". Пикирането може да се извърши в траншеите на парниците или тунелчетата с биоотопление, освободени от гъстия разсад, а също и в саксийки. В технически отоплените оранжерии пикирането може да стане и върху открити лехи. Площите, освободени от гъстия разсад се наторяват с 5- 6 т/дка добре разложен оборси тор. Почвата се изорава и фрезова. Поставят се примамки срещу попово прасе (мезурол шнекертон 4Г- 250 г/дка) и телени червеи (третира се с ларвин- 375 г/л, семевин 375 ФС – 375 г/л) Пикирането на растенията става върху лехите, като в зависимост от растежа и развитието на растенията (сортовите особености ) се прилага схема на засаждане 12/12 или 10/10 (100 растения на мг). Недостатъкът на пикирането в лехи се състои в това, че при засаждането си на постоянно място растенията преболедуват, кореновата им система се поврежда в някаква степен, развитието се забавя, плододаването също. Тези растения дават по-малък ранен добив.
В практиката все по-широко приложение намира пикирането в пластмасови или целулозни саксийки. В унисон с изискването запасеността на субстрата да се увеличава равномерно с напредване на възрастта на растенията, пикировъчните торопочвени смески за ранно производство на домати са по-богати на хранителни вещества. Смеската се състои от глинесто-песъклива, предварително стерилизирана почва, добре разложен оборски тор, торф и едър речен пясък в съотношение -1:1: 1/3: 1/3.
На всеки кубически метър от тази смес се прибавя по 5 кг двоен суперфосфат. Ако почвата е бедна на азот и калий, се дбавят и 0.5 – 0.7 кг/м3 калиев сулфат и амониева селитра. Ако реакцията е кисела, се прибавя вар както при разсадните смески. Саксийките с пикирания разсад в стопляемите оранжерии се подреждат в тави и се поставят върху отоплителните тръби или върху биотопливото застлано с торопочвена смес в неотопляваните оранжерии.
Две седмици преди разсаждането разсадът се закалява – нощната температура се понижава на около 10°С, а дневната на 16-18°С.
Закаляване
До прихващането на пикирания разсад въздушната температура трябва да бъде около 22°С, а влажността на субстрата – 80% от ППВ. Около две седмици преди засаждането на постоянно място растенията се "закаляват". Нощната температура се понижава на около 10°С, а дневната на 16-18"С. Почвената и въздушна влажност също се понижават. Не бива да се допуска обаче силно засушаване на смеската.
Зашита на разсада от Болести
Срещу мана и аптернария растенията се пръскат през 7 дни с 0.3% купроцин супер. При поява на сечене по разсада, болните растения своевременно трябва да се отстранят, а заразените места да се третират с 0.5% бордолезов разтвор или с някой от препаратите – 0.4% разтвор на видейт, 0.4% купроцин или 0.1% ридомил голд МЦ 68. Непосредствено преди разсаждането растенията се третират отново профилактично срещу сечене. Струята при поливане се насочва към основата на стеблото. За да бъдат свежи и тургурни, както и за да се избегнат повреди от третирането с препарата, преди засаждане растенията се поливат.