Agro-CONSULTANT.NET - Вашият приятел на полето, във фермата и на пчелина

Отглеждане на домати

Отглеждане на зеленчуци.Отглеждане на домати.

Отглеждане на домати

 

Почва

Домати се отглеждат на почти всички типове почви. Леките топли, добре дренирани и наторени почви са най-подходящи за производството на ранни домати с високо качество. По-тежките по механичен състав почви имат по-добра водозадържаща способност и са по-добри за отглеждане на сортове с по-дълга вегетация. Тези почви могат да се използват също и когато високия добив и ранозрелостта нямат първостепенно значение.

Ако трябва да получите добри резултати от каквато и да е почва, тя трябва да има добър запас от органични и минерални вещества. Степента на киселинност която доматите биха могли да издържат нараства значително с помощта на обилното осигуряване на органично вещество, година след година. Леко киселите почви с рН 5,5 и неутралните с рН 7,0 са найподходящи за отглеждане на домати.

 

Сеитбооборот

Никога не отглеждайте растения от същото ботаническо семейство и на същото място където са били отглеждани такива предната година. Добрият сеитбооборот ще помогне да избегнете обедняването на почвата и да намалите нивото на болестите. Сеитбооборота също помага и за предпазване от почвените патогени. Препоръчително е да използвате такъв сеитбооборот, който не позволява култури от едно и също семейство да се редуват една след друга в едно и също поле.

Напояване

Не позволявайте почвата да просъхне на цяло. Напоявайте само когато е необходимо. Равномерната влага е абсолютно необходима през целия вегетативен период за получаване на плодове с оптимална форма и качество.

Големите промени в почвената влага водят до получаване на плодове с малки размери и до напукването им.За да избегнете възможни проблеми с болести, използвайте капково напояване вместо гравитачно.

 

Наторяване

Прилагайте добре балансиран NPK тор (азот, фосфор, калий). Правилните нива на торене са основа за създаване на баланс между растежа на растението, формата и развитието на плодовете. Всеки елемент по отделно има различна функция в растението. Прекалено високото ниво на който и да е елемент в почвата не е много желано, дори може да е пагубно за растежа на растението и качеството на плодовете. Преди да направите своята програма за торене направете почвен анализ, за да установите хранителния статус на полето. Торовите норми зависят от почвените тестове.

Препоръките за торене са приблизително:

N + 220 кг./ха – доматите които се прибират ръчно се нуждаят от по-високи норми на торене за по-голяма жизненост

P2O5 + 70 кг./ха – P2O5 трябва да е в лесно достъпна форма особено в първите етапи на развитие

К2О + 350 кг./ха – за получаване на изравнени плодове

MgO + 50 кг./ха

 

Типове растения

Доматените растения се разделят на типове. Това се определя от растежа на главното стъбло. Ако стъблото продължава да се развива през целия вегетативен период ние ги наричаме индетерминантен тип. Ако главното стебло спре да се развива от определен момент нататък ние ги наричаме детерминантен тип.

 

Индетерминантен тип

Тези типове изискват колове и тел при отглеждането им. На 30 см височина растенията трябва да се завържат. Тези типове се препоръчват основно за пресния пазар. Те основно са разсадни.

 

Детерминантен тип

Тези типове се запазват ниски и се използват за преработка и прясна консумация. Възможно е отглеждането им чрез разсад и директна сеитба.

 

 

Директна сеитба, разсаждане и разстояние между растенията

 

Директна сеитба

Доматите, които се прибират механично (детерминантни) обикновено са директно засадени. Необходими са повече растения за поучаване на по-висок добив. За да се получи едно растение в една дупка трябва да се засадят 2-3 семена.

Това са 75 000- 100 000 сем. на ха. (250-330 гр. в зависимост от почвата и водата). Семената трябва да се засяват на 1,5см. дълбочина за оптимално поникване. Времето на сеитба на полето също така зависи от климатичните условия. За доброто развитие на растенията почвата трябва да се затопли през пролетта. Това означава, че в повечето страни не се използва първа възможност за сеитба през пролетта. Първо изчакайте известен период с хубаво време преди да засадите.

 

Разсаждане

Разсада може или да се произведе от производителя или да се закупи от разсадник. Почвата за направата на лехи трябва да е рохкава, добре дренирана и да се отделя лесно от разсада. Също така тя трябва да е свободна от болести.Предпочита се почва която не е била използвана за отглеждане на домати. За да се получи дружно поникване се препоръчва засяване на 1000 сем. м2 ( + 3 gr). Идеалната температура за поникване е 20-22о С. Времето за разсаждане на доматите на полето зависи от времето и почвените условия. Детерминантите типове обикновено се засяват директно. Индетерминантните типове се засяват и разсаждат. Затоплянето на почвата често става чрез покриването на почвата с черен мулч след като се направят дупките за растенията.

 

Разстояние м-у растенията

За директна сеитба и разсаждане се използва следната система:

- гъстота на растенията : 20 000- 40 000 раст./ха.

- за колелата на трактора : 30 см.

- лехи : 120 см.

- разстояние между редовете : 40 см.

- разстояние между растенията : 40 см.

 

Култучене

Една от основните цели на култученето е да се контролира размера и формата на растенията и да даде енергия на растенията, която да използват за образуване на плодове. Култученето трябва да се прави умерено и при сортове, коитообразуват повече листна маса.

 

Прибиране

Прибирането е един от най-важните аспекти при отглеждането на домати. Максимум добив и оптимално качество са целите на всяка фаза от производството. На практика всички домати, които се отглеждат за преработка се прибират механично. Доматите за пресния пазар се прибират на ръка. Степента на зрялост в която се берат доматите се определя от целта за която се отглеждат, начина на прибиране и времето и метода на транспорт.

 

 

Болести

 

Фузарийно увяхване

Листата придобиват бледо зелен или жълт цвят. Постепенно те изсъхват като болестта обхваща първоначално долните а по- късно и горните листа. Листните дръжки се деформират. При напречен разрез се наблюдава покафеняване на проводящата система. Болестта води до пълното изсъхване на растението.

 

Черни листни петна- Early blight (Alternaria solani)

Спорите на гъбата оцеляват в почвата. Болестта напада всички надземни части. Образуват се характерни тъмно кафяви до черни петна с характерна концентрична структура. Петната по листата започват от периферията и са обградени с жълт ореол.

 

Бели листни петна- Septoria leaf spot (Septoria lycopersici)

Болестта се появява по старите листа под формата на множество дребни воднисти петънца. В последствие петънцата придобиват светло сив цвят, а по периферията се образува червено до тъмно кафява граница (ореол). Листата жълтеят, увяхват и остават да висят на растението.

 

Картофена мана по доматите- (Phytophtora infestans)

По листата се образуват воднисти петна които се разрастват бързо. Те се разполагат по периферията и върха на листата. При влажно време по долната страна се образува светъл спорообразуващ налеп.

 

Брашнеста мана – (Erysiphae cichoracearum)

По листата се образува рехав брашнест налеп разположен по двете стани на листа. Под налепа тъканите са с ръждиво кафяв цвят и много бързо прегарят.

 

Неприятели

С по-голямо значение са акарите, листните въшки, белокрилката и галообразуващи нематоди.

Още интересни статии по темата

Free Joomla! templates by Engine Templates