ОТГЛЕЖДАНЕ НА КРАСТАВИЦИ НА ОТКРИТО
Краставиците на открито се отглеждат в две производствени направления – средно-ранно и късно производство. Отглеждат се дългоплодни, среноплодни краставици и корнишони (късоплодни краставици)
I. ИЗБОР НА СОРТ
От дългоплодните салатни сортове се препоръчват Гергана и Вихра, от средноплодните Мидори, а от късоплодните – Победа, Левина, Тони, Калиопа и Катя. При сортовете корнишони съществува много голям избор, предимно от внос.
Сортът Вихра е оранжериен тип краставица, но в домашната градина може да се отглежда на открито.
II. ИЗБОР НА ПОЧВЕН УЧАСТЪК
Почвите трябва да са плодородни, структурни и запасени с хранителни вещества. Подпочвените води да са на голяма дълбочина (2-2,5 м). Препоръчително е да се избягват песъчливи почви, растенията се развиват слабо, дават незадоволителни добиви, а образуваните плодове са с ниско качество. Тежките почви са крайно неподходящи за отглеждане на краставици. На такива почви в повечето случай растенията загиват или закъсняват с развитието си. За предпочитане е почвените участъци да са с южно или югоизточно изложение. Много важно е да са защитени от ветровете. Откритите, изложени на продължителни и сухи ветрове места не са подходящи за краставиците. Силните ветрове разкъсват листата и разместват стъблата, което причинява смущения в растежа и развитието на растенията. При такива условия не става нормално опрашване и оплождане на цветовете, младите завръзи окапват или се получават дребни деформирани плодове.
I I. МЯСТО В СЕИТБООБРАЩЕНИЕТО
Краставицата е взискателна към предшествениците. Избират се култури, които оставят почвата богата с хранителни вещества, рохкава и със запазена структура. Най-подходящи предшественици са картофи, ранно зеле, бобови и кореноплодни култури, зимни житни.
IV. ОСНОВНА ОБРАБОТКА НА ПОЧВАТА
До голяма степен зависи от това, кога предшествениците освобождават площта.
Основната обработка на почвата се извършва през есента, на дълбо-чина 28-32 см, като се внасят по 8-10 тона полуразложен оборски тор, 10-12 кг Р2О5 и 8-12 кг К2SО4 на декар. Препоръчва се и дълбока оран с продълбочаване до 40-45 см. Краставицата е много отзивчива на дълбочината на почвената обработка. Всяко удълбочаване на обработката се отразява благоприятно върху нейното развитие.
V. ПРЕДСЕИТБЕНА ОБРАБОТКА НА ПОЧВАТА
Извършва се рано напролет. При Структурни почви, чисти от плевели. се извършва брануване и преди сеитбата култивиране, а при заплевелени почви се препоръчват две култивирания. При наличност на буци се извършва фрезоване. При последната обработка, преди сеитбата се внасят по 4-6 кг Р2О5 и 7-9 кг К23О4 на декар (в активно вещество на декар).
При сбити, безструктурни и заплевелени почви се извършва оран, 10-14 дни преди сеитбата, на дълбочина 16-18 см.
VI. СРОКОВЕ И СХЕМИ НА СЕИТБА
Сроковете на сеитба за различните климатични райони се определят от два фактора – от почвената температура и от късните пролетни слани.
За климатичните условия на Северна България сеитбата трябва да се извърши от 28-30 април, а за Южна България с една седмица по-рано.
За 1 декар са необходими 200 грама семена от салатните сортове и 400-450 грама семена от корнишоните.
Дългоплодните сортове се отглеждат по схема 120+40/50см (висока леха) или браздово 80/50см. Средноплодните сортове се сеят по схема 80/40 см или 120+40/40 см. Късоплодните сортове при това производствено направление се отглеждат единствено на висока равна леха при схеми 110+50/25-З0 см, 100+20/25-З0 см, 120+40/25-30 см.
Дълбочината на сеитбата е 4-5 см.
Първоначално семената се сеят на разстояние 10-12 см и по-късно се прореждат. Семената започват да поникват при 15-16°С, а оптималната температура е 25-30°С. Към сеитба трябва да се премине когато температурата на почвата е над 13"С. При влажна пролет, но не дос-татъчно топла почва, семената набъбват, но не покълнват и загиват (млечясват).
Отглеждането на полските краставици Върху конструкция осигурява 2-3 пъти по-висок добив.
VII. ГРИЖИ ПРЕЗ ВЕГЕТАЦИЯТА
Във фаза 2-3 същински лист, рас-тенията се прореждат, окопават и леко се загърлят. Растенията се отглеждат на конструкция или се оставят свободно да се стелят по почвената повърхност.
Конструкцията се поставя след първото окопаване. През 3-4 метра в редовете се забиват колове, високи 2-2,5 м. Върху коловете се опъват хоризонтално 3 реда тел, като първият минава на около 10-15 см от повърхността на почвата, третия – на желаната височина на която ще се отглеждат растенията, а втория между първия и третия. Върху теловете над всяко растение се опъва отвесно манила или сезал, която се връзва на първият тел, превива се през втория и отново се връзва на третия. Постепенно с израстването всяко растение се увива около манилата и междуредията остават свободни.
През вегетацията почвата се поддържа чиста от плевели. Растенията редовно се окопават. Първите обработки се извършват на дълбочина 8-10 см, а следващите на около 6 см, за да не се унищожава повърхностно разположената коренова система. При всяко окопаване растенията се загърлят, за да се стимулира образуването на допълнителни корени.
Важно! – Трябва да се поддържа оптимален воден режим, редовно да се поливат растенията с не големи количества вода. Това е особено важно да се знае, тъй като кореновата система на краставиците е плитко разположена и не може да усвоява влагата от по-дълбоките почвени слоеве. От друга страна растенията имат голям разход на вода поради високият транспирационен коефициент, бързия растеж и образуването на голямо количество продукция. Засушаването по време на цъфтежа и плододаването е изключително вредно. То причинява окапване на цветовете и завръзите, деформиране на плодовете, намаляване на добивите и влошаване качеството на продукцията. Когато почвената и въздушна влага са ниски, плодовете горчат и този недостатък се проявява още по-силно при висока температура. Междуполивния период се определя от степента на засушаване. От началото на плододаването до края на беритбите се полива през 7 дни, а при силно засушаване през 4-6 дни. Прекаленото преовлажняване на почвата причинява бързо загиване на растенията. Много ефикасно е съчетаването на някои от поливките с шербетуване.
Краставицата се нуждае от торене със значителни количества органични и минерални торове, защото расте и се развива с много бързи темпове, а и кореновата система е сравнително слабо развита. Краставицата, особено в млада възраст, е много чувствителна към висока концентрация на соли в почвата. Затова необходимите количества минерални торове трябва да се внасят на малки дози под формата на подхранване.
От фаза масов цъфтеж до края на плододаването през 10-15 дни растенията се подхранват с по 6-8 кг азот на декар. Торовете се внасят непосредствено преди поливката.
Много важно условие за получаване на висок добив стандартни краставици е наличността на достатъчен брой пчели, които да опрашват цветовете. Много често женски цветове и завръзи загиват, както и плодове се деформират поради лошо опрашване. На 2-3 дка краставици трябва да се осигури ед-но пчелно семейство.
Трябва да се обърне особено вни-мание на дългоплодните сортове, които ще се отглеждат на открито. Не трябва да се засаждат партенокарпни сортове, предназначени за оранжерийни условия; при опрашване цветовете на такъв тип растения плодовете силно се деформират.
VIII. БЕРИТБИ И ДОБИВИ
Беритбата започва около 15-20 юни и продължава от 40 до 60 дни. Беритбеният период е по-продължителен при отглеждането на конструкция. Този начин на отглеждане на краставиците има редица предимства. Създава възможност за прилагане на висок агрофон и за по-добро опазване от болести и неприятели, улеснява ръчната беритба, удължава беритбения период, като се получават 2-3 пъти по-високи добиви, отколкото при отглеждането на растенията без опорна конструкция. Берат се всички плодове, включително деформираните и прерасналите. Ако не се махнат, задържат формирането на нови завръзи.
Добивът от декар съответно за салатните сортове е 2000-2500 кг и за корнишоните 1800-2000 кг.