Опазване на оранжерийните краставици от болести
Краставиците, отглеждани в оранжерии страдат както от инфекционни болести, така и от неинфекциозни, които са резултат от влошаване на факторите на околната среда. За развитието си тази култура изисква много влага и топлина и всяко отклонение от оптималния температурен и воден режим води до смущения в растежа им, които те преодоляват бавно за разлика от другите култури, т.е те страдат най-много от климатичните стресове.
ПОВРЕДИ ОТ ЗАНИЖЕНИ ТЕМПЕРАТУРИ
Ако в оранжерията се задържи по-дълго време температура под 15°С, в областта на кореновата шийка на краставичните растения започва пожълтяване и загниване на кората. Те изостават в развитието си и продуктивността им силно намалява. Ако условията са благоприятни за растеж и развитие, растенията образуват много плодове. Но едно захлаждане на времето само за няколко дни и заоблачаване, води до бързо окапване на младите завръзи Една част от останалите плодове спират да нарастват, докато премине този стрес. След това те започват бавно да растат, но месото им е грубо, понякога кисело и стават негодни за консумация. Това са някои от неинфекциозните болести.
ИНФЕКЦИОЗНИ БОЛЕСТИ
При промени в околната среда краставиците стават много чувствителни към различните болестотворни патогени, а също и към специфични неприятели. За оранжерийните краставици икономическо значение от гъбните болести имат брашнестата мана, маната, фузарийното гниене, ъгловатите петна ( по-често в по-лиетиленовите оранжерии), листният пригор, крастата, а от вирусните -обикновената краставична мозайка, инфекциозната жълтеница, зелената мозайка. В оранжериите краставиците по-рядко боледуват.
ВИРУСНИ БОЛЕСТИ
• Инфекциозната жълтеница е една от най-разпространените болести по оранжериините краставици. Признаците се развиват по долните листа на краставичните растения под формата на просветляване на тъканите, ограничени от нерватурата, което започва откъм дръжката, разширява се и наподобява латинската буква V. В по-късните фази от развитието на болестта отделни листа на болното растение се прошарват силно и по тях се наблюдават островчета от зелена тъкан. Още по-късно връхните листа, а често и целите растения пожълтяват напълне и придобиват кремав оттенък. Листата със силно изразена жълтеница се завиват надолу, стават крехки и лесно се трошат при стискане.
Инфекциозната жълтеница се причинява от вирус, който се разпространява от оранжерийната белокрилка и има многобройни културни и плевелни гостоприемници. У нас едно от главните онища на зараза е глухарчето, което се намира в голяма плътност в затревените площи около оранжериите. Има дълъг инкубационен период – от 45 до 60 дни. Вирусът не се запазва в почвата в растителните остатъци и не се разпространява при различните манипулации по време на отглеждане на растенията.
Борбата е насочена срещу преносителя на болестта – оранжерийната белокрилка. Около оранжеиите трябва да се поддържа "гола земя", разсадът да се отглежда в отделни помещения, чисти от плевели и обеззаразени. За ограничаване навлизането на белокрилката от откритите площи под проветрителите и около вратите трябва да се поставят жълти лепливи плоскости, които привличат насекомите и не позволяват да се разпространяват из помещенията. Пръскането с химически средства започва при поява на първите възрастни белокрилки, което съвпада с ранните фази от развитието на растенията. Ефективно действие имат инсектицидите: Адмирал 10 ЕК- 0.05%, Аплауд 25 ВП-0,1%, Ак-тара 25 ВГ- 0,03%, Децис 2,5 ЕК-3,05%, Моспилан 20 СП-0,02%, Лиросект 2 ЕК- 0,12%, Пирос – 0,08%, като се провеждат 3-4 третирания през 7-10 дни и се поддържа висока влажност на въздуха над 80% 12 часа на денонощие.
• Обикновената мозайка (Cucumber mosaic – CMV) напада краставиците, тиквите, пъпешите. В оранжериите по-често се наблюдава по краставиците за ранно производство. Признаците зависят от сорта, фазата на инфектиране, условията на средата и особеностите на щама на вируса. При едната форма на болестта по-старите листа са нормално развити и оцветени, но връхните са по-дребни, грапави и мозаично прошарени с жълтозелени и светло зелени петна, с деформирана листна петура. Болните растения сахлоротични, със силно скъсени междувъзлия, а плодовете са по-дребни, обикновено мозаично прошарени, но гладки.
По стъблата и листните дръжки на някои сортове се развива некроза. те избледняват и тъканите се напукват.
При другата форма на болестта, когато тя е в инкубационен период, и растенията са претърпели стрес от промените в околната среда, те намаляват тургура си, по листата им се появяват сектори от хлоротични и увехнали тъкани, протичащи покрай главния нерв или по един от страничните нерви. Обикновено растенията загиват, защото кореновите власинки се повреждат и водният приток намалява. Понякога проводящите съдове на корена и кореновата шийка са слабо жълтеникави и причина за това кореново гниене е стресовата реакция в резултат на късното инфектиране на растенията (във фаза цъфтеж или плододаване).
Вирусът на обикновената краставична мозайка се пренася от много видове листни въшки. Инфектирането се осъществява при смучене на сок от болно растение и след това от здраво. Вирусът се запазва в едногодишни и многогодишни гостоприемници. Той не остава в растителните остатъци и не се предава чрез допир на растения.
Борбата срещу обикновената краставична мозайка е насочена срещу листните въшки, преносители на вируса. Ако се унищожат първите мозаично болни растения, особено в началните фази от развитието на културата, болестта спира развитието си и загубите са незначителни. Ако се осъществят масови инфекции, растенията загиват и щетите са много големи. Трябва да се унищожава плевелната растителност около оранжериите. През цялата вегетация се провеждат третирания, ако има плътност от листни въшки с един от инсектицидите: Ак-тара 25 ВГ- 0,007%, Маврик 2 Ф-0,02%, Децис 2,5 ЕК- 0,05%, Моспи-лан 20 СП- 0,0125% и други.
ГЪБНИ БОЛЕСТИ
• фузарийното гниене (Fusarium solani f. cucurbitae) е едно от по-специфичните заболявания, което се проявява 1 – 2 месеца след разсаждането на краставиците и по-рядко се наблюдава по млади растения. В основата на стъблото се появява зона от загнила тъкан. Тази загнила част от стъблото или корена лесно се разцепва по дължина. При по-висока влажност тя се покрива с едва забележим белезникав налеп. Растежът на растенията отслабва, те пожълтяват, увяхват и загиват, фузарийното гниене се причинява от слаб почвен патоген, който се натрупва в почвата и в растителните остатъци. Болестта напада само оранжерийните краставаци. Заразяват се физиологически стари и отслабнали растения, в резултат на грешки в режима на отглеждане и агротехниката.
Растенията могат да се предпазят от заболяването, ако се спазва правилна агротехника и се прилагат обеззаразителни и профилактични мерки. Най-сигурният начин е обеззаразяване на почвата чрез пропарване. От голямо значение е поддържането на оптимален температурен и влажностен режим. При поява на болестта се препоръчва поливане на растенията с разтвор от Топсин М-70 ВП- 0,1 % по 200 – 300 мл на едно растение, като добре се намокрят основите на стъблата.
• Листният пригор (Corinespora melonis (Cooke) Lind атакува всички тиквени култури, но е най-опасен за краставиците. По старите листа се появяват първите признаци – неправилни петна със светъл център и пръстен от маслено-зелена тъкан и жълт ореол. Ако влажността е по-висока, от долната страна се появява тъмен спорообразуващ налеп. При силно нападение петната нарастват, съединяват се, прегарят и листата се накъсват. Ако инфектирането е станало рано, цветният край на завръзите потъмнява и загива, по стъблата и листните дръжки се образуват елиптични петна.
Болестта се причинява от паразитна гъба, която презимува в растителните остатъци в почвата, но може да се пренася и със семената. Листният пригор се развива силно при относително висока влажност на въздуха и недостатъчно проветряване, особено след обилна поливка.
Ограничаване на заболяването може да се постигне, ако се засяват обеззаразени семена в обеззара-зена почва и се използват устойчиви сортове – София, Сандра, Корона, Милдана, Мустанг и други. В края на вегетацията нападнатите растителни части се унищожават чрез третиране с Формалин – 60 л/ дка и след това се изгарят. Щом се появят първите петна, трябва да за-почне пръскане с един от фунгицидите: Дитан М-70 ВП- 0,2%, Дитан ДГ- 0.2%, Санкоцеб 80 ВП- 0,1 %, Топ-син М-70 ВДГ-0,1% и други.
• Крастата (Cladosporum сиситеriтит Ellias& Arthur) напада краставиците и пъпешите и се развива силно в култивационните съоръжения. По листата, стъблата и плодовете се образуват воднисти, хлътнали петна с неправилна форма, които при висока влажност се покриват с маслиненозелен спорообразуващ налеп. Плодовете се нападат във всяка възраст. При ранно заразяване повредите са малки воднисти петна. Такива плодове преустановяват развитието си и се деформират. Петната бързо се разрастват и по кожицата на плода се появяват пукнатини, от които изтича втвърдяваща се на въздуха кафява лепeлива течност. Образуват се язви с кратеро-подобна форма, които се покриват със сивозелен до черен кадифен налеп. Ако за-разяването на плодо-вете стане по-късно, повърхността в мяс-тото на повредата се напуква. По-силно се нападат плодовете в непосредстве-на близост до почвата.
Гъбният патоген напада само младите и нежни тъкани. Запазва се като спори в почвата или по конструкцията на съоръженията, или като мицел в растителните остатъци. Гъбата прониква в растителните тъкани директно през кутикулата или устицата. Дългоплодните сортове краставици са устойчиви на болестта, но в полиетиленовите оранжерии често се отглеждат други салатни сортове с по-нежна кожица на плода – Гергана, някои от типа корнишони и други, които са чувствителни в различна степен. Оптималните условия за развитие на краставичните растения са оптимални и за развитието на гъбния патоген.
Спазване на 2-3 годишно сеитбообръщение и унищожаване на нападнатите растителни остатъци ограничават първичната инфекция. При поява на първите признаци въздушната влажност се намалява де 70 – 75%. При по-нататъшно разрастване на заболяването се пръска със Санкоцеб 80 ВП- 0,2%, Манкоцеб 80 ВП- 0,2% или Топсин М-70 ВДГ-0,1%.