ВИСОКАТА ВЛАЖНОСТ И ТОПЛИНАТА СЪЗДАВАТ ИДЕАЛНА СРЕДА ЗА ПОЯВАТА НА БОЛЕСТИ ПО КРАСТАВИЦИТЕ, ОТГЛЕЖДАНИ В ОРАНЖЕРИИ

През април все още грижите за опазване на зеленчуковите растения от болести и неприятели са насочени към оранжерийните култури.
БАКТЕРИЙНИЯТ ПРИГОР, известен още като ъгловати петна е широко разпространена болест, от която силно страдат краставиците. Първите признаци се появяват като дребни воднисти петна, ограничени от малките жилки на листата. При влажни условия, особено сутрин, от долната страна на петната се отделят светли капчици от бактериален ексудат. Централната част на петната некротира, опада, листата се надупчват и имат парцалив вид. Заразяването в ранните етапи от развитието на плодовете предизвиква некротиране и деформации. Върху по-късно инфектираните плодове се развива меко гниене, което достига до семената.
Причинител на болестта е бактерия, която се съхранява върху растителните остатъци в почвата до изгниването им. Патогенът върху семената запазва жизнеността си до 3 години. Оптималната температура за развитието на бактерията е 25-27°С и висока влажност. Ето защо, щом се появи болестта в оранжерията, тя се развива до края на вегетацията, понеже има благоприятна влажност и топлина.
Вредата от заболяването се състои в загиване на част от поникналите растения, или в изоставяне на растежа им, в намаляване на асимилиращата повърхност и в напетняване и загниване на плодовете, които имат понижено качество или са негодни за консумация. По-силно се нападат растенията в полиетиленовите оранжерии. Бактерийният пригор поразява краставиците и на полето при топло и дъждовно време, но само през юни.

При поява на болестта в оранжерията, най-напред се отстраняват първите болни листа и плодове. Провежда се пръскане с купроцин 0,4% (40 г за 10 л вода), купроцин супер 0,3% (30 г за 10 л вода), фунгуран ОН 50 ВП 0,3%, косайд 101 ВП 0,3% или купроксанат ФЛ – 0,3%. При откриване на болестта се усилва проветряването. През летния период почвата в оранжерията трябва да се обеззарази с формалин или чрез пропарване.
Ако по листата на краставиците се забележат различни по размери жълти петна, които от долната страна са покрити с гъбест виолетов налеп, то става дума за болестта мана.

При силно нападение листата обикновено прегряват. Първите признаци се появяват по най-долните листа и за кратко време могат да обхванат повече от половината от листата. Причинител на болестта е патогенна гъба, която се развива при средноденонощна температура 18-22°С и капчици роса по листата.
Щом се открият първите петна, всички листа, дори и с едно петно по тях, трябва да се откъснат и с полиетиленова торба да се изнесат вън от оранжерията, да се закопаят или изгорят. Веднага се пръска с акробат МЦ 0,2%, алиет 80 ВП 0,3%, ридомил голд 0,25% или рипост М 0,2%. Проветряването на оранжерията се усилва. След 12-14 дни пръскането се повтаря, но с друг препарат, докато развитието на болестта спре.

Сериозна опасност за оранжерийните домати са и вирусните болести. Към средата на април по разсадените на постоянно място доматени растения се наблюдава избледняване на връхните листа. В основата откъм дръжката има дребни, кръгли некротични петна, при които е повреден само горният епидермис. Това са характерните признаци на бронзовостта по доматите. Тази вирусна болест се разпространява от трипситите (тютюнев, калифорнийски). Следователно, за да бъде ограничено развитието й, борбата трябва да бъде насочена срещу приносителите й. Щом бъде открита бронзовост, болните растения се изскубват, изнасят се вън от оранжерията и се закопават или изгарят. Посевите се пръскат с един от препаратите: БИ 58 – 0,1% (10 мл за 10 л вода), моспилан 20 ВП – 0,02%, актелик 50 ЕК – 0,15%, ортен 75 РП – 0,15%, маршал 25 ЕК – 0,1%, вазтак 100 ЕК – 0,03%.

Посевът всекидневно се наблюдава и всички новозаболели растения се изнасят вън от оранжерията, а през 10-12 дни се пръска с един от по-горе посочените инсектициди до спиране развитието на заболяването.