По размер на заети площи в пластмасови оранжерии и по произведена продукция пиперът е на трето място след доматите и краставиците. Поради дългия вегетационен период и продължителното плододаване културата заема култивационните съоръжения от април до октомври. Постъплението на продукция започва значително по-рано в сравнение с ранното полско производство. Това е свързано с удължаване периода за консумация на пресни плодове и с по-висока средна реализационна цена – респективно с по-добри икономически резултати.
Подходящи за това произовдство са сортовете, които имат едри плодове с удължено конусовидна или капиевидна (по-рядко призматична) форма, с дебела месеста част и сладък (нелютив) вкус. При изравняване по посочените критерии, предимство имат сортовете, които притежават устойчивост на икономически важни болести и неприятели, особено почвообитаващите, които са проблем за оранжерийното производство. От българската селекция могат да се използват едроплодните сортове Златен медал 7, Албена и Калинков 800/7, както и дребноплодните Пловдивска шипка и Джулюнска шипка 1012, които са силно лютиви. От чуждата :епекция заслужават внимание холандските хибриди Астрион, Пирует, Монтано, Белканто и Донна. Поради голямата жизненост и по-едрите си плодове, те осигуряват много високи добиви. По ранозрелост не отстъпват и на най-ранните български сортове, а получената от тях продукция е с много добри пазарни и вкусови качества. С много голяма родовитост и висока стопанска ранозрепост е холандският хибрид Джипси, който привлича вниманието на производителите с атрактивните си плодове и толерантност към неблагоприятни условия.
Отглеждането на гъстия и пикирания разсад тряйва да стане в застъкпени или пластмасови оранжерии с гарантирано отопление. От изключително важно значение за успешно и високо ефективно производство е възрастта на използвания разсад, която е в пряка зависимост от сроковете на засяване и засаждане. Оптималният срок за засяване, за условията на Южна България е 15 януари, когато оранжериите, в които ще се засажда пиперът са без отопление и 15-20 дни по-рано, когато са отопляеми. За Северна България засяването на семената трябва да започне с 10 -15 дни по-късно. Сеитбената норма за производство на гъстия разсад е 12-15 г/мг. Преди сеитбата семената задължително се обеззаразяват, ако това не е направено от фирмата производител.
Когато растенията от гъстия разсад образуват втори същински лист, те се пикират в пластмасови саксийки. напълнени с добре навлажнена смеска. Много добър вариант за пикиране е използването на торфени кубчета. Пикирането може да се извърши и в торбички от полиетиленов ръкав или в пластмасови чаши. Използването на различни съдове дава възможност за по-добро запазване на кореновата система при засаждането на растенията в оранжерията и по-бързото им прихващане.
При сезонните оранжерии подготовката започва след освобождаването на площта от предшестващата култура. След почистването на по-едрите растителни остатъци се внасят оборски тор, фосфорни и калиеви торове. Количествата им се определят след химичен анализ на почвени проби и получаване на информация за запасеността на почвата с основните хранителни елементи. При липса на такава информация площта трябва да бъде наторена с 5 -10 т разложен оборски тор – 50 – 60 кг суперфосфат и 25 – 30 кг калиев сулфат на декар. Почвата се изорава на дълбочина 25 – 30 см. При кисела реакция (рН под 6.5) преди оранта се внасят 500 – 600 кг/дка сатурачна вар или млян варовик. Най-късно 7 – 10 дни преди засаждането конструкцията се покрива с полиетиленовото фолио. Проветрява се през обедните часове, за да се намали почвената влажност и да се осигури по-ранно затопляне. При почви с по-тежък механичен състав, които са по-влагоемни и студени, 3 – 4 седмици преди засаждането се преорава на 20-22 см или се култивира, ако уплътняването не е много голямо. Преораване се прави задължително и след прибирането на студоустойчивите уплътняващи предкултури, когато оранжериите се използват целогодишно и в тях през есенно-зимния период са отгледани такива. За постигане на по-добра хомогенност на почвения слой, в който ще се засажда, предпосадъчно се фрезува и бранува на дълбочина 10-12 см. С тази обработка се внасят примамки срещу поповото прасе. При необходимост, в зависимост от видовия състав на почвените патогени и паразити, и от плътността на заразата, почвата се обеззаразява с вапам – 0.2%, формалин – 2% или се внася 50 – 60 кг базамид гранулат на декар. Обеззаразяването се провежда след като площта бъде изорана.
Подготовката на оранжерийната площ приключва с профилиране. Няколко дни преди засаждането се набраздява през 60 см или се подготвя лехобраздова повърхност за ленточно засаждане на растенията. Вторият вариант е по-добър от технологична и биологична гледна точка. Той осигурява по-ефективно използване на оранжериината площ, възможност за прилагане на оптимални схеми за засаждане и по-лесно провеждане на всички агротехнически мероприятия през вегетационния период. Ленточно засаждане може да се извърши и на равна повърхност. В този случай оформянето на профила като лехобраздова повърхност става с почвообработките през вегетационния период.
Една седмица преди засаждането, след като е започнало закаляването на разсада, се подхранва с 1% разтвор на суперфосфат, калиев сулфат и амониев нитрат в съотношение 3.2:1 чрез поливане на саксийката. без да се мокрят растенията. Подхранването може да се извърши и с 0.4 – 0.5% разтвор на един от предлаганите за листно торене сложни водоразтворими торове – Кристалон, Мастърбленд или фитона 2 (чрез поливане). Непосредствено преди засаж-дане разсадът се полива обилно и се третира профилактично с 0.4% разтвор на препарата Видейт (по 25 мл на растение) срещу оранжерийната белокрилка и други смучещи неприятели.
Срокът на засаждане зависи от климатичните условия на района. Взимат се предвид и метеорологичните прогнози и температурата на почвата в оранжерията на дълбочина 10 см, която трайно трябва да се задържи над 12°С. За районите в Южна България разсадът се засажда в оранжериите с еднослойно покритие и без отопление между 10 -15 априп. Когато оранжерията е екранирана с втори пласт фолио или е подсигурена с отопление, засаждането може да стане и през периода между 15 и 30 март. За Северна България сроковете на засаждане са с около 10 дни по-късни от тези за Южна България.
Схемите и разстоянията на засаждане се съобразяват с морфологичните особености на растенията и най-вече със силата на растеж. Едроплодните сортове, които са по-силно растящи се засаждат по схема 80+40 х 20 см. При нея върху подготвената площ, по дължината на оранжерията, се оформят двуредови ленти. Разстоянието между редовете в лентата е 40 см. а разстоянието между лентите – 80 см. По дължината на редовете растенията се засаждат през 20-25 см. Дребноплодните сортове са с по-ограничен растеж, което позволява засаждане на по-голям брой растения на единица площ. При тях броят на редовете в лентите се увеличава на три. Прилага се схемата 50+30+30 х 15 см, при което разстоянието между редовете е 30 см. Намалява разстоянието между лентите на 50 см, както и разстоянието между растенията в реда на 15 см.
Дълбочината на засаждане трябва да бъде не повече от 3 – 4 см над кореновата шийка. При по-дълбоко засаждане кореновата система попада в по-студена почва, което потиска нейното нарастване и функциониране и по този на-чин се депресира развитието на растенията. Тъй като през този период времето е все още променливо, желателно е поливането на растенията при засаждането да се извърши гнездово или в оформените около всяко растение плитки браздички под формата на пръстен, с 1 – 2 литра вода.
Правилно поддържане на температурния режим в оранжериите е една от най-важните грижи през вегетационния период. До започване на плододаването от 25 до 30°С през деня и от 18 до 20″С през нощта. За да се предотврати понижаването на нощните температури в опасни за пипера граници, необходимо е в края на деня проветряването да се прекрати малко по-рано. Това дава възможност за акумулиране на по-голямо количество топлина в почвата, която през нощта се излъчва и повишава въздушната температура. Затварянето на вратите и проветрителите се преустановява през периода 1-10 юни и оранжериите остават постоянно отворени (и през нощта).
За поддържане акумулативната способност на почвата през вегетационния период се провеждат редовни обработки. До започване на масовото плододаване пиперът се окопава – 2-3 пъти на дълбочина 8-10 см, за да не се засегне кореновата система, която е плитко разположена. Едновременно с това растенията постепенно се загърлят за укрепване и образуване на допълнителни корени.
Не се допуска преовлажняване на почвата. По време на цъфтежа, до започване на плододаването почвената влажност се поддържа по-ниска – 60-70% от ППВ, като се полива умерено с по-малка поливна норма – 10-12 л/м5. Към края на май предполивната влажност се повишава между 70 и 80% от ППВ, като големината на поливната норма също се увеличава -15-20 л/мг. В следващия период до приключване на вегетацията се полива всяка седмица с по-голяма поливна норма – 25-30 л/м2, за да може да се поддържа почвена влажност около и над 80% от ППВ. Оптимизирането на поливния режим е практически изпълнимо, когато оранжерията е оборудвана с поливна инсталация за капково напояване или дъждуване. При поливане с течаща вода по браздите, отклоненията от оптималните параметри са по-големи, а това води до намаляване продуктивността на растенията.
Подхранването осигурява необходимите за растежа и плододаването хранителни вещества Първото подхранване се извършва 10-12 дни след засаждането и се комбинира с първото окопаване. При него на растенията се осигурява 20-25 кг/дка смес от равни количества амониева селитра и калиев сулфат. След 15-20 дни подхранването се повтаря. През периода на плододаване се подхранва през 2-3 седмици само с азотен тор – 18-20 кг/дка амониева или още по-добре варово-амониева селитра. По-следното подхранване се прави около 40 дни преди последната беритба. Много добре върху продуктивността на растенията се отразява двукратното подхранване с размити в поливната вода оборски тор или торова течност – първото при формиране на плодовете по долните раз-клонения, а второто – при нарастване на плодовете от връхните разклонения. За получаване на по-ранни и по-високи добиви могат да се използват торове за листно подхранване.
За да се избегне полягането на растенията, особено след поливна, когато почвата е силно навлажнена, се налага те да бъдат укрепени. При едроплодните сортове, които са с по-силен растеж и са повие око добиви и, това не може да се постигне само чрез загърляне с почва, за образуване на повече адвентивни корени. По-добро укрепване се постига чрез привързване на растенията към телена конструкция. За целта преди първата беритба или по-рано, успоредно на редовете и лентите се изгражда телена конструкция с височина 80 см. Към нея се привър-зват разклоненията, които поради специфичните условия в оранжерията са с удължени междувъзлия и с по-нежна структура, и при обработка и беритби лесно се чупят. Укрепването може да се постигне и без привързване като от двете страни на всяка лента се опъват успоредни телове, захванати за колчета през 3-4 м.
Пиперът най-често се напада от листни въшки, трипсове, оранжерийна белокрилка, мана и брашнеста мана. Борбата се води с препоръчаните за това препарати.
Най-рано започват да се берат дребноплодните сортове. В оранжериите с едноспойно покритие, които са без отопление, първата беритба е през третата десетдневка на май. За едроплодните сортове това става през първата десетдневка на юни. Ако оранжериите са с двуслойно покритие или с отопление беритбения период започва с около две седмици по-рано.Берат се зелените плодове, които са достигнали стандартни размери и имат твърд перикарп. Масовото плододаване и прибиране започва през втората половина на юни и продължава през юли и август. За удължаване на беритбения период трябва да се бере редовно – веднъж седмично. Това дава възможност за своевременно насочване на хранителните вещества към новообразуващите се и нарастващите плодове. Растенията се провокират за залагане на нови генеративни органи, с което се забавя процесът на тяхното физиологично застаряване. По този начин, ако има търсене и възможност за реализация на продукцията, беритбите могат да продължат и през септември или до падане на сланите. В зависимост от продължителността на беритбения период общият добив варира от 5 до 7 тона на декар при едроплодните сортове и от 2 до 4 тона при дребноплодните.