БОЛЕСТИ И НЕПРИЯТЕЛИ ПО КАРТОФИТЕ
I. БОЛЕСТИ
Картофите се нападат от значителен брой болести. С най-голямо икономическо значение са вирусните, следвани от зъбните и на последно място бактерийните болести. Производителите трябва добре да ги познават, за да водят ефикасна борба с тях. Освен химична борба е необходимо да се спазват и определени фитосанитарни и агротехнически изисквания, които допринасят за опазване на културата и получаване на високи добиви.
Вирусни болести
Това са болестите, които нанасят най-сериозни щети на посевите от картофи. По- голяма част от тях се пренасят от листни въшки . Наличието на единични болни растения, получени от болни клубени, са достатъчен източник на зараза, чрез който може да се зарази целият посеви да се компрометира реколтата. По-масово разпространени са:
Ипсилон вироза.
Това е най-разпространеното вирусно заболяване по картофите в нашата страна, което причинява значителни загуби на производителите. Изразява се в мозаично прошарване и нагърчване на листата. Позната е и друга форма на болестта, т.нар. черна шарка, Която се изразява в поява на черни некрози по листата и листните дръжки. По-рядко некротират жилките от долната страна на листата, а също и тъканта между жилките. Причинява се от ипсилон вирус, който се , разнася от листните въшки. Затова борбата се свежда главно до почистване на семепроизводителните посеви от болни растения и системна борба с преносителите – листните въшки.
От известните сортове картофи с устойчивост на ипсилон вироза са: Конкорде , Надежда 25, Перун, Фреско, Вера, Алмера, Трезор, Ймпала, Артемис, Адора, Ривиера.
Листно завиване.
Доста често срещано заболяване по картофите. Силното редуциране на асимилиращата листна повърхност е причина за големите загуби, които то причинява. Характерните признаци са ладиевидното завиване на листата по дължината на централната жилка. Обикновено признаците се явяват, късно, когато растенията почти са приключили растежа си. При късно заразените растения често не се наблюдават признаци на заболяването. При наличие на зараза в клубените завиването започва от най-долните листа и продължава нагоре. Завитите листа са твърди и при натиск хрущят заради натрупаната в тях скорбяла.
Вирусът, причинител на листното завиване, се пренася главно от листните въшки и със заразени клубени. Запазва се в растителните остатъци и в някои зимуващи плевели.
Борбата се свежда до използване на здрав посадъчен материал и системна борба с листните въшки.
Устойчиви на листното забиване са Конкорде, Вера, Перун, Алмера, Армада.
Обикновена картофена мозайка.
Повсеместно разпространено вирусно заболяване. По-слабо вредоносно е от ипсилон вирозата и листното завиване, но има голямо значение за т. нар. израждане на картофите. По нападнатите растения се наблюдава мозаично прошарване на листата. Загубите в добива не са особено големи. Не се пренася от насекоми, а със сок от болни растения при допир. До следващата вегетация се запазва в болни клубени, а заразяването се осъществява при допир на растенията и с оръдията на труда.
Борбата се осъществява чрез подбор на здрави клубени или толерантни сортове.
Гъбни болести
Те са на второ място по икономическо значение. Това се определя не от вредоносността им , а заради достатъчния набор от химични средства, с които може да се изведе ефикасно борбата с тях. По-важни са:
Картофена мана.
Първите признаци на заболяването се появяват по най-долните листа. Наблюдават се по-тъмно оцветени воднисти петна, Които бързо стават сиво-кафяви до черни. При висока въздушна влажност долната им повърхност се покрива с рехав налеп от спороношението на гъбата. Петната по стъблото са сиво-шфяви. Признаците по клубените се забелязват при изваждането – леко вдлъбнати, рязко ограничени, сиво оцветени. Тъканта под петната е червеникаво-кафяво оцветена. Понякога може да достигне до средата на клубена. Гъбата причинител се запазва в клубените и в растителни остатъци в почвата.
Борба. За сеитба да се използва здрав посадъчен материал. През вегетацията предпазно се пръска с 0,4% купроцин. При наличие на благоприятни условия за развитие и при поява се третира с някой от следните фунгициди: 0,25% ридомил голд; 0,25% корсейт РП; 0,25% корсейт МДФ; 0,15% манекс С-8 ВП; 0,3% купроксат ФЛ; 0,25% купросил 48 ВП; 0,3% родакс М; 0,15% фунгуран ОН 50 ВП; 0,3% мелоди компакт; 0,25% металоцеб; 0,2% акробат МЦ.
Важно! Третирането с изброените фунгициди трябва да започне при наличие на критични за заболяването условия или веднага след поява на първи петна. Неадекватната реакция може да доведе до компрометиране на посева!
От известните сортове у нас с устойчивост на мана са: Импала, Артемис, Джуниор, Фреско, Перун, Алмера.
Черни листни петна (алтернария)
По долните листа, листните дръжки и стъблата се появяват средно големи до едри тъмнокафяви петна с концентрична структура. При наличие на множество петна листата прегарят. Във влажно време долната повърхност на петната се покрива с рехав сивочерен налеп от спороношението на гъбата-причинител. Гъбата се запазва като мицел в растителни остатъци в почвата.
Борба. Предпазни пръскания се правят с 0,4% купроцин или 0,3% браво 500. При установено нападение се пръска с един от следните фунгициди: 0,075% скор; 0,2-0,3% дитан ДГ; 0,25% корсейт МДФ; 0,25% ридомил голд; 0,2% фолпан 50 ВП.
Струпясване (ризоктония).
Първите признаци се откриват по младите поници, които могат да загинат преди да са се показали над почвата. В основата им се наблюдават множество червеникаво-кафяви петна, причинени от патогена. подобни се появяват и по кореновата система на растенията, в резултат на което те увяхват и загиват. Клубените, получени от болни растения, са дребни и деформирани. При по-късно заразяване се образуват нормални клубени, по повърхността на които се наблюдават черни струпеи от псевдосклероции на гъбата. Причинителят зимува в почвата и по повърхността на клубените като склероции.
Борба. За сеитба да се подбира здрав посадъчен материал. При наличие на зараза в почвата да се въведе 5-6 годишно сеитбообръщение. Клубените за семе се третират чрез киснене в 0,1% беномил, топсин М или текто за 5 минути веднага след изваждане.
Обикновена краста.
Болестта се развива само по клубените. По повърхността им се образуват малки язвички с неправилна форма, през които могат да проникнат и причинителите на мана и мокро гниене. Такива клубени са с влошени вкусови качества и външен вид. Патоеенът-причинител е устойчив на факторите на околната среда. Запазва се в почвата и по заразените клубени. Добре се развива в почви с неутрална-реакция на почвения разтвор.
Борба. За сеитба да се използват само здрави клубени. Въвеждане на 6-7-годишно сеитбообръщение при наличие на зараза В почвата. Да се поддържа оптимална влажност и реакция на почвата (рН- 5). След изваждане клубените за семе се обеззаразяват чрез киснене в 5%-ов разтвор на ТМТД.
Устойчиви на това заболяване са: Артемис, Трезор, Импала, Ривиера, Джуниор, Вера, Перун и др.
Сребриста Краста.
По клубените се образуват големи, закръглени, хлътнали петна. Обикновено имат сребрист вид и са покрити с множество дребни черни склероции, разположени в концентрични кръгове.
Повредата засяга само кората на клубените и влошава търговския вид на продукцията. Не влияе на добива. Гъбата-причинител зимува по повърхността на клубените. При повишена влажност в картофохранилището тя образува мицел и спори, чрез които заразява и съседните здрави клубени.
Борба. Въвеждане на 3-4-годишно сеитбообръщение. клубените за семе да се киснат в 0,1% беномил, топсин М или текто за 5 минути веднага след изваждане.
Гангрена.
Първите признаци на заболяването се появяват по стъблата. Наблюдават се продълговати петна, разположени най-често под листните дръжки. Образува се хлътване, при което дръжките и листата изсъхват . При силно нападение може да изсъхнат всички листа. По клубените по време на съхранение се появяват тъмни твърди петна рязко ограничени от здравата тъкан чрез черна ивица. Често в тях се образуват едри кухини, стените на които са покрити със сивобелезникав налеп. При силно нападение те изсъхват. в някои години загубите от това заболяване могат да достигнат до 60-70% от съхраняваните клубени. Причинителят зимува в растителни остатъци в почвата и по заразените клубени. Обикновено прониква в тях през рани. Благоприятни за развитието му са хладни и влажни години.
Борба . За изчистване на почвата от патогена е необходимо въвеждане на 4-5-годишно сеитбообръщение. Препоръчва се изваждането на картофите да става в сухо време при ниска влажност на почвата. Добри резултати се получават и при третиране на клубените с 0,1% беномил или текто за 5 минути, веднага след изваждането. Преди сеитба болните се отстраняват и унищожават. След изпразване семехранилищата се обеззаразяват чрез пръскане с 2% формалин или меден сулфат.
Сухо фузарийно гниене.
Това е широко разпространено заболяване по съхраняваните клубени. Започва винаги от рани. Проникнал в тъканите патогенът причинява слабо потъмняване на кората и постепенно изсъхване на нападнатата част. Обикновено заболяването започва от единия край на клубена и постепенно го мумифицира целия, придвижвайки се напред. Гъбата-причинител се запазва в почвата продължително време, а също и в клубените при съхранение.
Заразяването става през рани, причинени от насекоми или инструментите за обработка на почвата.
Борба. Всички мерки за борба с гангрената са ефикасни и срещу сухото фузарийно гниене.
Бактериални болести
От бактериалните болести, които нападат картофите, в нашата страна икономическо значение има само едно заболяване.
Мокро гниене на клубените. Обикновено се проявява при съхранение на клубените, а понякога и на полето. Заразената тъкан
просветлява и омеква и постепенно нападнатите тъкани потъмняват. За 5-6 дни целият клубен загнива и започва да мирише неприятно. Заболяването лесно се прехвърля върху съседните здрави клубени.
Причинява се от бактерия, която прониква през рани, причинени от насекоми, или от инструменти при почвообработките.
Борба. Отстраняване на болните клубени преди внасянето им в картофохранилището. Да се поддържат оптимални за съхранението условия. За сеитба да се използва само здрав посадъчен материал. Преди съхранението клубените се напрашват с 1-2 кг/тон с ТМТД.
Освен болестите , причинени от патогенни микроорганизми, по клубените често се наблюдават повреди, причинени от т.нар.
неинфекциозни болести. По-важни от тях са:
Желязна петнистост.
Това е повсеместно разпространено заболяване. Клубените външно изглеждат здрави. При разрязване обаче се наблюдават кафяви до ръждиви петна с различна форма и големина. Такива картофи не са годни за консумация поради неприятните вкус и миризма. Прието е, че заболяването се провокира от тежки, сбити непроветриви алкални почви. Наблюдава се понякога и при леки почви след проливни дъждове. Причината е в нарушено минерално хранене. Наблюдава се и сортова чувствителност.
Борба. Подбор на подходящи почви за отглеждане на картофи. Торене с органични и минерални торове. Подбор на устойчиви сортове.
Черна сърцевина по клубените.
Получава се от недостиг на кислород при съхранението или при ненавременно изваждане на картофите. Клубените са привидно здрави. При разрязването им се наблюдава почерняване на тъканите в средата. Такива тъкани постепенно засъхват и в центъра могат да се образуват кухини. При наличие на благоприятни условия загниването на тъканите се разраства и може да достигне до повърхността на клубените. От там могат да проникнат сапрофити, които предизвикват загниване. Клубени с такива повреди са негодни както за консумация, така и за посадъчен материал.
Борба. Изваждане на картофите навреме. Да се съхраняват на сянка до прибирането им в картофохранилището. Осигуряване на добро проветряване в помещението.
II. НЕПРИЯТЕЛИ
Картофите са култура, която се напада от голям брой неприятели. Отглеждат се по различни технологични схеми и при различни
агроклиматични условия. Често срещани неприятели са:
Листни въшки.
Вредят, като смучат сок от листата. Предпочитат по-младите и по-нежни растителни тъкани. Често се концентрират по връхчетата на стъблото и разклоненията, по листните и цветни пъпки. При храненето листните въшки не усвояват напълно поетите въглехидрати и ги отделят като лепкав секрет, наречен медена роса. Върху нея се разбиват черни сапрофитни гъби, които замърсяват листната маса, а това влияе отрицателно върху нормалното протичане на физиологичните процеси. Нападнатите растения изостават в развитието си, по листата се наблюдават деформации. Листните въшки причиняват и косвена вреда като преносители на някои вирусни болести. Например прасковената листна въшка пренася мозайка и черна шарка по картофите.
При благоприятни условия се развиват много бързо и за кратко време формират колонии с висока плътност, което представлява сериозна опасност за растенията. Високите температури придружени с ниска въздушна влажност, оказват силно депресиращо влияние върху тях. Тези неприятели развиват много поколения годишно и бързо създават устойчиви форми към прилаганите инсектициди, с което се затруднява борбата с тях. От листните въшки по надземните части на картофите вредят : прасковена листна въшка (Myzus persicae Sulus.), доматова листна въшка (Macrosiphum euphorbiaese Thom.), пиперова листна въшка (Aphis nasturtii Kalt.) u Aulacorthum solani Kalt.
Системата за борба срещу листните въшки при картофите включва добра профилактика, агротехнически мерки и химически средства. За борба срещу листните въшки при картофите могат да се използват инсектициди от различни групи:
карбаматни – пиримор 50 ВГ 0,05%, пиримор 25 ВГ 0,1%; фосфорорганични Би-58 0,08-0,1%, антио 33 ЕК 0,15%, хостаквик50 ЕК 0,1%;
пиретроиди – талстар 10 ЕК 0,03%, вазтак 10 ЕК 0,03%, децис2,5 ЕК 0,05%, карате макс 0,025%;
неоникотиноиди – актара 25 ВГ 0,007%, моспилан 20 СП0,0125%, конфидор 200 СЛ 0,05% и пикадор 20 СЛ 0,05%;
аналози на микробиологичен синтез – лиросект 2 ЕК 0,1%; брейв1,8 ЕК 0,1%.
Колорадски бръмбар.
Този неприятел е често срещан и познат в практиката. Вреди предимно по културите от сем. картофоби – картофи, патладжан, домати и др. Развива от 1 до 3 поколения годишно и презимува като възрастно в почвата. Напролет след затопляне на времето и установявяне на температури над 13°С за деседневието на дълбочина 10 см в почвата бръмбарите излизат на повърхността. Вредят както възрастните, така и ларвите, като се хранят с листата на картофите. Колорадският бръмбар е опасен неприятел, който има голяма потенциална размножителна способност и ако не се води борба срещу него, е в състояние да унищожи напълно листата, с което добивите се намаляват силно.
За борба с този неприятел могат да се използват препаратите: вазтак 10 ЕК – 0,03%, фюри 10 ЕК -10 мл/дка, банкол 50 ВП – 50 г/дка,
актара 25 ВГ – 6 г/дка, моспилан 20 СП – 6 г/дка, регент 200 СК – 10 мл/дка, регент 800 ВГ – 2 г/дка, калипсо 480 СК – 10 мл/дка, лиросект 2 ЕК – 0,1% и др.
Телени червеи.
Тези неприятели са типични полифаги. Вредят ларвите, като дълбаят ходове в клубените. Влошават качеството на
продукцията. Често повредените растения изостават в развитието си, завяхват и загиват.
При борбата трябва да се спазват някои изисквания:
Унищожаване на плевелната растителност. Редовно окопаване, напояване и торене на картофите, за да се развиват по-бързо и да преодоляват повредите. Създаване на оптимален воден и хранителен режим за растенията. Да се избягват площи с установена висока плътност от тези неприятели. Химичната борба да се провежда въз основа на прогнозираната плътност. За картофите е опасна плътност 6-10 ларви на 1 м2. Установяването на плътността от телени червеи се извършва през есента на предходната година чрез обследване с почвени разкопки. За борба с телените червеи може да се използва препаратът каунтер 5 Г 3-4 кг/дка третиране на цялата площ преди сеитбата на картофите.
Попово прасе.
Този неприятел развива едно поколение в годината. На полето се появяват през май. Вредят възрастните и ларвите. Правят нагризвания по клубените и при висока плътност влошават качеството на продукцията. Често повредените растения изсъхват. Сравнително по-висока плътност от този неприятел се наблюдава на торените с оборски тор площи. За борба с поповото прасе могат да се използват препаратите мезурол шнекенкорн 4 Г 250 г/дка и скипер 4 Г 1 кг/дка.
Картофена цистообразуваща нематода.
Тя е сериозен проблем особено в семепроизводните посеви. Заразените растения се развиват много бавно, закържавяват и не цъфтят. Листата им пожълтяват, засъхват от долу нагоре и окапват преждевременно. Кореновата система на нападнатите растения е слабо развита, с голям брой странични разклонения, които окапват и преждевременно загиват. Нападнатите от нематодата растения не образуват клубени или образуват само единични малки клубенчета. Размножаването на нематодата е по-силно при по-леките и с добра аерация почви. Тя се развива най-интензивно в райони и площи, където картофите се отглеждат продължително време на едно и също място.
Картофената нематода е опасен неприятел и поради обстоятелството, че тя не може да бъде установена непосредствено след заразяването , а обикновено много по-късно, когато се размножи масово. Пренасянето на нематодата може да стане във всички стадии на развитие с картофените клубени, с почвени частици, с инвентара и др. За да се ограничи нападението от този неприятел, е необходимо да се спазват основно профилактичните мерки: използване на здрав посевен материал, сеитбообръщение и използване при семепроизводство на чисти от зараза площи. Устойчиви сортове са: Трезор, Армада, Адора, Ривиера, Рикеа, Винета, Конкорде, Фреско, Корета, а от българските – Перун. При използването на химични средства е необходимо да се спазват
карантинните срокове. Редовното обследване на посевите, подходящо избраните сортове и навременно проведената борба срещу болестите и неприятелите осигуряват качествена продукция от картофи.