Брюкселското зеле предпочита азота

Отглеждането на брюкселско зеле в страната в сравнение с главестото е ограничено. В голям брой европейски страни обаче то е широко застъпена зеленчукова култура. Продукцията му се използва за приготвянето на различни ястия, което се обуславя от неговите вкусови, хранителни и биологични качества и се приема за деликатесен зеленчук. Според редица изследвания брюкселското зеле по тези качества превъзхожда останалите зелеви култури.

Това е мразоустойчива култура, но е особено чувствителна към засушаването, поради което поддържането на оптимален воден режим в почвата е едно от условията за получаването на високи и качествени добиви. Брюкселското зеле е силно взискателно и към физико-химичните свойства на почвата и хранителния режим. Растенията се развиват добре на богати на органично вещество, пропускливи глинесто-песъчливи почви с рН от 6,6 до 7,4.

Проведените изследвания в нашата страна с някои сортове брюкселско зеле показват, че за получаването на 1000 кг продукция са необходими: 25,2 до 26,9 кг азот, 7,3 до 7,5 кг Р2О5 и 19,3 до 19,5 на сто К2О. Най-голяма потребност имат растенията към азота и на второ място – към калия. Тези изследвания, както и проведените полски торови опити показват също, че брюкселското зеле реагира много добре както към комбинираното торене с азот, фосфор и калий, така и към органичното торене.

Подходящо е торенето с 4-5 т/дка угнил оборски тор. При почви, бедни на органично вещество и песъкливи, органичното торене може да се завиши до 6-8 т/дка.

Торовите норми следва да се определят след агроанализ на почвата. Въз основа на него се определят и оптималните торови норми за азота, фосфора и калия. Ако такъв анализ не е правен, то следва да се използват примерни норми, т.е. най-често  използвани в практиката торови норми за главестото зеле, а именно: 50-60 кг амониев нитрат (амониева селитра), 20-25 кг  суперфосфат и 30-35 кг калиев тор (калиев сулфат или калиев хлорид) на декар.

Оборският тор, фосфорният и калиевият следва да се внесат при подготовката на почвата. Азотният тор се внася като подхранване през вегетацията. Първото подхранване се прави при първото окопаване с доза 20-24 кг амониев нитрат. Обикновено се извършват 2-3 подхранвания с азот през вегетацията при интервал 20-25 дни.

Както и останалите зелеви култури, брюкселското зеле реагира добре на листното подхранване. То допълва минералното хранене на растенията, което води обикновено към повишаване на добива. За тази цел е подходящ комбинираният тор фитона-4. Този тор съдържа всички макро и микроелементи, съобразени с физиологичните особености на растенията. Прилага се в доза 50 мл на една гръбна пръскачка, т.е. на 15 л вода, а за по-големи площи – 250 мл на декар. Подходящо е да се извършват две листни подхранвания, като се редува с почвеното подхранване с азот през 7-8 дни. Подхранването трябва да се прави при същите условия, които са известни при другите торове за листно подхранване. Този тор е смесим и може съвместно да се прилага с всички пестициди.