Нахутът се отглежда заради семената, които са богати на белтъчини, въглехидрати и мазнини. Съдържат и значителни количества провитамин А и особено витамин В1, чието съдържание е почти два пъти по-високо, отколкото в семената на фасула и лещата. Поради тези им ценни качества семената на нахута са много добра храна за хората.

Той е отличен предшественик на зимните житни и на много други култури. Освен голяма сухоустойчивост (вирее успешно дори в полупустинни условия) нахутът притежава и други ценни качества. Има здраво, неполягащо стъбло. Дружното узряване и слабото разпукване на бобовете го правят подходящ за механизирано окопаване и прибиране. Освобождава площта рано и е отличен предшественик за пшеницата. Той не е взискателен към предшественика.

Обработката на почвата се извършва по същия начин, както за останалите ранни пролетни култури. Нахутът трябва да се тори преди всичко с фосфорни и калиеви торове в количество по 4-5 кг/дка а.в. Те се дават изцяло преди дълбоката оран. На бедни на азот почви преди първата пролетна обработка се внася 3-5 кг/дка азот. Семената за засяване трябва да имат висока чистота и 90 на сто кълняемост. Сеитбата се извършва много рано, още през февруари. Засява се като култура със слята повърхност на 12-15 см междуредие. Възможно е и широкоредово засяване на 40-50 см. При този начин на отглеждане обаче плевелите имат по-добри условия за растеж и развитие. Посевната норма трябва да се определя на базата на 35-40 кълняеми семена при широкоредово (40-50 см) засяване и на 50-60 кълняеми семена на кв. м със слята повърхност. Количеството семена на декар при средно едри семена е 7-10 кг при широкоредов посев и 10-15 кг при посев със слята повърхност. Дълбочината на засяване е 5-7 см, а при по-леки почви и при недостатъчна влага – 8-9 сантиметра. При недостиг на влага в почвата след сеитбата се валира. Използват се семена от включения в официалната сортова листа български сорт Ресурси 1.

Нахутът се нуждае от много грижи след засяването. При образуването на кора тя трябва да се разруши чрез брануване. Може да се бранува, ако е необходимо и след поникването. То се извършва в топлите часове на деня, когато няма опасност да се прекършат младите растения от зъбите на браната. По-нататък грижите се свеждат до разрохкване на почвата и борба с плевелите. Химичната борба с плевелите може да се извърши с хербицидите: афалон ВП в доза 200-300 г, бладекс 50 СК в доза 300 мл и други. Количествата препарат са за 1 дка. Те се внасят след сеитбата, преди поникването на нахута и унищожават едногодишните широколистни плевели. Болестта чернилка във влажни години може да причини значителни щети. Образуват се сивокафяви петна по всички надземни части, които по-късно изсъхват. Заразата преминава и в семената. Има сравнително устойчиви сортове. Дребнозърнестите и тъмнооцветените сортове са по-устойчиви. Борбата се води с употребата на здраво семе и предпазно пръскане с 1 на сто бордолезов разтвор.

Узряването на семената става за кратко време. Периодът за узряването на всички бобове на едно растение е 3-5 дни. Растенията не полягат, бобовете не се разпукват, но закъснението с прибирането причинява загуби. То трябва да се извършва сутрин по роса. Тогава загубите от оронване и чупене са по-малки. Обикновено се получават по около 200 кг семена, но у нас са регистрирани и рекордни добиви от 300 кг от декар.