Нови български сортове градински фасул
Понякога наричат зеления фасул "растително месо", защото е много богат на протеини, белтъци, въглехидрати и минерали. Той съдържа влакнини (целулоза), витамините С, РР, В1 В2 , както и вещества, които понижават количеството на лошия холестерол в кръвта. Особено ценно е, че в този зеленчук има комплекс от незаменими аминокиселини, които влияят върху основни процеси на обмяната. Имат значение за растежа и развитието на организма.
Неговата родина е Централна и Южна Америка, което никога не е пречело у нас, както и в други европейски страни да го имат за приятел и брат и да правят от него национални ястия. В Европа фасулът (Phaseolus vulgaris) е пренесен през XVI век – първо в Испания и Португалия, а след това в целия континент. У нас стига около XVIII век и е приет доста радушно. Макар да се засява по-ограничено, неговото производство има важно значение за консуматорите и е една от традиционните зеленчукови култури в България. Освен това зеленият фасул като бобова култура има голямо агротехническо значение за зеленчуковите сеитбообращения. Той обогатява почвата с азот. Полето след фасул е с рохкава структура, чисто от плевели и подходящо за всички останали култури освен тези от сем. Бобови.
Зеленият фасул се отглежда в почти всички райони на нашата страна. По данни на дирекция "Статистика” при Министерството на земеделието и горите, през последните няколко години (2003-2005 г.) производството му е съсредоточено главно в централна и западна Южна България, където заетите от тази култура площи са около 14 000 дка. В централен северен, североизточен и югоизточен райони на страната се падат средно по 1000 дка. Средният добив през тези години варира от 550 до 1119 кг за различните райони. За 2004 г. з България са произведени общо 14489 тона зелен фасул, от които 823 тона са изнесени в замразено състояние предимно за Гърция. По-голямата част от продукцията е предназначена за вътрешния пазар, като се наблюдава увеличение на реализацията й в сектора за преработка.
Впечатляващ е фактът, че през 2004г. вносът на замразен зелен фасул се е увеличил почти двойно в сравнение с предходната година (59.7 тона). Това ясно показва наличието на пазарна ниша в родното зеленчукопроизводство и необходимостта от разширяване на производството на градинския фасул. В резултат на проведените през последното десетилетие проучвания изследователският екип в Института по зеленчукови култури "Марица" в Пловдив под ръководството на проф. д-р Иван Порязов селекционира и предлага на вниманието на българските зеленчукопроизводители и фермери два нови сорта градински фасул, отговарящи на съвременните изисквания на фирмите за производство на семе от Холандия, Франция и Испания.
Описание и сортови особености
• Градински фасул сорт "ТАНГРА" е създаден в ИЗК "Марица", чрез хибридизация между сорта Перун, устойчив на ореолов пригор и краставично-мозаичния вирус по фасула (BCMV), и образеца 6091 от ИГРР в Садово, устойчив на фасулев зърнояд. Растенията са детерминантни (нискостъблени), с височина 47-57 см. Те са много добре облистени, със здраво, изправено стъбло.
Фиг. 3: Дати на сеитба при нашите климатични условия
Бобовете са отлично гарнирани около централното стъбло и се залагат над средния пояс на растенията, което гарантира липсата им на контакт с почвената повърхност Тази архитектура на растенията е от особено значение за предпазване на бобовете от болести и полягане на посевите. Бобовете са зелени, прави, плоски, широки, без лико и пергаментов слой, с типичен фасулев вкус и аромат. Подходящи са за директна консумация или за консервиране. Високодобивен сорт.
• Градински фасул сорт "Пловдивски жълт" е създаден в ИЗК "Марица" чрез отбор в местна популация. Растенията са нискостъблени, добре облистени, с изправено стъбло. Бобовете се залагат над средния пояс на растенията без концентрация. Те са жълти, плоски, прави, дълги 14-16 см, широки 1.4-1.6 см, крехки, сочни, без лико и пергаментов слой, с типичен фасулев вкус и аромат. Подходящи са за директна консумация или за консервиране. Ран и добивен сорт.
Агротехника на отглеждане
След провеждане на основната обработка на почвата се извършват две култивирания на дълбочина 10-12 и 6-8 см, които при пролетните посеви се правят през март-април, а при междинните и летните посеви – непосредствено след основната обработка. Следва набраздяване на площта непосредствено преди или едновременно със сеитбата. Едновременно с обработката на почвата се извършва и торенето. Цялото количество фосфорни и калиеви торове се внася преди оранта, а всички или част от азотните торове – преди последната предсеитбена обработка или едновременно със сеитбата.
При нашите климатични условия сеитбата на градински фасул (фиг. 3) се започва на 15 април, когато температурата на почвата на дълбочина 10 см се повиши трайно над12°С и опасността от късни слани е отминала, и продължава до юли. Отглеждането на редове е възможно на равна или набраздена повърхност и напояването става съответно чрез дъждуване и по бразди. Сеитбата се извършва на 70 см междуредово разстояние и 5-6 см разстояние между растенията в реда, и на 4-5 см дълбочина.,
Грижите през вегетацията се състоят в обработка на почвата, напояване и борба с плевелите, болестите и неприятелите.
И двата нови сорта имат къс вегетационен период – 44 – 46 дни от поникването до технологична зрелост. Късият им вегетационен период е предпоставка те успешно да се отглеждат целосезонно, като се засява на етапи от април до началото на юли.
За достигане на оптимален добив на свежа продукция се извършват поетапно две или три ръчни беритби в зависимост от агро-климатичните условия на конкретната година.
Чрез поетапното засяване на градински фасул сорт "Тангра" и "Пловдивски жълт"и многократните им беритби значително се удължава времето за предлагането му на пазара от лятото до есента и спомага за навременното консервиране на продукцията в най-подходящата технологична зрелост.