Отглеждане на зелеви култури.Торене на главестото зеле.

Главестото зеле е взискателно

към почвата и хранителния режим в нея. Най-добре се развиват растенията на аерирани, дълбоки, средно влагоемни почви. Не са подходящи тежките, глинестите и киселите почви. Подходяща за растенията е неутралната или близка до нея почвена реакция.

С образуването на сравнително голяма растителна маса (розетки с кочани и зелки), най-често от 5000 до 8000 кг на декар, за сравнително кратък вегетационен период, се обосновава и взискателността му към хранителния режим. Ето защо торенето с минерални и органични торове е един от решаващите фактори за получаването на високи и качествени добиви.

Потребността на растенията от хранителни вещества през вегетационния период е различна.

В периода 16 до 20 дни след разсаждането, растенията се развиват слабо и извличат сравнително малко хранителни вещества от почвата. По-голяма част от общото количество на сухото вещество (93-97%) се натрупва в периода на обра-зуване на листната маса и формиране на продуктивната маса (зелките). През този период растенията извличат от почвата приблизително 85% от азота, 86% от фосфора и 84% от калия, от общо извличаните количества през вегетацията.

Определянето на торовите норми следва да се извърши след агрохимичен анализ на почвата от площта, където ще се отглеждат растенията. Въз основа на резултатите от анализите и желания добив се определят и оптималните торови норми.

Като най-често използваните в практиката количества (примерни норми) азот, фосфор и калий са посочени в таблицата.Примерни количества минерални торове за торене на главестото зеле (в активно вещество на декар).

 Подходящи минерални торове за главестото зеле са: азотните – амониева селитра и карбамид; от фосфорните -суперфосфат (единичен, двоен и троен), а от калиевите – калиев сулфат и калиев хлорид.

Главестото зеле реагира много добре на органичното торене, при което се повишава и ефективността на минералното торене. За ранното полско производство се използва най-често от 3 до 5 т/дка оборски тор, а за късното производство – от 4 до 6 т/дка.

При ранното производство на главесто зеле оборският тор заедно с фосфорния и калиев тор се внасят през есента с основната обработка на почвата, а азотният на два пъти – при първото окопаване и около един месец по-късно. При забавяне внасянето на азотния тор се влошава растежа на растенията, намалява се добивът им и се повишава възможността за нарастване на количеството на нитратите в зелките.

При късното полско производство на главесто зеле оборският тор обикновено се внася срещу предшестващата го култура.

Късното зеле е добре да се подхрани още при разсаждането с по около 2 кг азот, фосфор и калий в активно вещество за декар (2 – 3 г амониева селитра, 4 – 5 г суперфосфат и 1 – 2 г калиев сулфат на гнездо). За втори и трети път се подхранва 15 – 20 дни след разсаждането и когато образува зелките с азот, фосфор и калий в общо количество 4 – 5 кг в активно вещество.

Извършване на "шербетирането" става по време на вегетацията на растенията с поливната вода и 1,5 до 2,0 т/дка добре разложен оборски тор. При извършване на такова подхранване значително се повишават растежните прояви и се увеличава добива на растенията.