ПИКИРАНЕ И ОТГЛЕЖДАНЕ НА РАЗСАД ОТ ДОМАТИ
През първата половина на месец март разсадът от домати, предназначен за ранно плоско производство, е готов за пикиране. За да се получи оптимален стопански ефект, пикирането трябва да приключи до към 20 – 25 март. Пикиран разсад от домати се използва и за ранно производство в полиетиленовите оранжерии. Грижите и начинът на пикиране са аналогични.
Подготовка на оранжерията
Най-често растенията се пикират в неотопляеми полиетиленови оранжерии или в полутопли парници. В райони с по-студена пролет, може в оранжерията върху лехите да се изградят полиетиленови тунели.
Оранжерията се наторява с 2-3 кг много добре разложен оборски тор и 30-35 г супер фосфат на 1 м2 изорава се на дълбочина 20-25 см, фрезова се (за по-добро раздробяване на почвата е добре да се фрезова двукратно) и се оформят лехите с ширина 110-120 см и височина 7-8 см. Пътеките между лехите не трябва да са по-широки от 40 ст. За борба с поповото прасе се разхвърлят гранули от препарата Скипер 4Г-1кг/м2 преди второто фрезоване. Лехите се заглаждат. Полиетиленовото фолио на оранжерията се поставя 7-10 дни преди пикирането.
Разсадът е готов за пикиране след 15-20 дни от датата на поникване, когато растенията имат 2 същински листа (фаза "кръстосване"). Разстоянието на пикиране за домати е 10×10 см. За 1дка са необходими 50 м2 разсадна площ (4500-5000 растения).
При пикирането трябва да се спазват следните условия:
1. Преди изскубването, ако разсадът е засушен трябва да се по лее, за да не се накъса коренова та система.
2. При изскубване разсадът трябва да се сортира по дебелина и височина и да се избират само качествени астения.
3. Почвата, в която ще се пикира, трябва да е оптимално влажна в границите 75-80% от ППВ. Влаж ността се проверява с пикировъчко колче. Ако при маркирането отворът се засипе, почвата е суха, а ако по колчето полепне почва – е преовлажнена. При суха почва е желателно предварително да се извърши поливка.
4. Температурата на почвата, на дълбочина 10 ст не трябва да е по- ниска от 17-18°С.
5. Пикирането трябва да се пра ви на дълбочина до котиледонните листа (семеделите). Ако разсадът е прерасъл, трябва да се пикира по-дълбоко.
6. При подръпване на котиледонния лист добре пикираното расте ние не трябва да се измъква.
7. Непосредствено след пикира нето задължително се полива с 5- 10 вода на 1 м2 в зависимост от влажността на почвата.
Пикирането на разсада от домати за ранно производство най-често се извършва в неотопляеми полиетиленови оранжерии.
Техника на пикиране
С помощта на маркир лехата се разчертава на разстояния 10×10 см и с пикировъчно колче на тези места се правят ямички, в които се поставят разсадните растения.
Дълбочината на ямичките трябва да бъде съобразена с височината на разсада. След като растението се положи в ямичката на съответ-ната дълбочина, пикировъчното колче се поставя на 2-3 см от него под ъгъл около 45° се забива в почвата, така че върхът му да достигне до дъното на ямичката. След това се изправя до вертикално положение, при което изместения слой почва притиска стъблото на растението. В края на операцията пикировъчното колче се изважда от почвата, а оформената от него вдлъбнатина се използва за поливане на пикираното растение.
Важно условие за получаването на здрав и висококачествен разсад е полагането на системни грижи:
1. Умерено поливане, без преовлажняване на почвата. Ако по обяд се наблюдава завяхване на растенията, сутрин се полива с 5-6 литра вода на 1 м2.
2. Поддържане на оптимална температура. Благоприятни темпе ратури за растеж и развитие на разсада са 18±4°С, като максималната нощна температура е 18°С, максималната дневна температура 25°С; минимална температура до закаляване – 14°С и след закаляване минималната температура е 10°С. Оптималният температурен режим се поддържа чрез отваряне вратите на оранжерията. Когато в полиетиленовата оранжерия са изградени полиетиленови тунели, оптималният температурен режим се поддържа чрез проветряване на малкия тунел, а при слънчево и тихо време чрез отваряне вратите на оранжерията. През първите 5-6 дни от пикирането малкият тунел не се отваря, а при силно слънце се повдигат само двата края на полиетиленовото фолио.
3. Попълване местата на пропадналите растения.
4. Едно разрохкване на почвата, две седмици след пикиране.
5. Подсилване на растенията с почва за допълни телно вкореняване във фаза 4-ти – 5-ти лист.
6. Подхранване при слабо развитие на растения та с 18-20 г/ м2 амониева селитра. Азотният тор се разтваря в поливната вода или се внася преди разрохкването, ако почвата е влажна.
7. Закаляване, което се постига чрез продължи телно проветряване, системно понижаване на температурите и привикване на растенията към по- ниски температури 14-16° С през деня и 10-14°С през нощта, и чрез засушаване на лехите 10-12 дни преди срока на засаждане.
8. Борба с болестите по разсада – сечене и листни петносвания. За тази цел повърхността на лехите, в които ще се пикират растенията се поливат предварително с 3-4 л/м3 0,5% бордолезов разтвор. Така се постига предпазен ефект. Унищожават се причинителите на сеченето по разсада. Пикирането се извършва след като почвата в лехите леко просъхне. Ако се появят признаци на сечене, въпреки третирането на лехите, тогава растенията се поливат с разтвор на Превикур 0,2% или Метил топсин 0,1%. При поява на черни листни петна (Alternaria solani) се провеждат две предпазни пръскания с 0,075% Скор или 0,2% Дитан М45. Първото се прави няколко дни след прихващане на растенията, а второто 2-3 дни преди изнасянето на полето.
Разсадът е готов за засаждане на постоянно място 25-30 дни след пикирането. Качественият разсад има тъмно зелен цвят, еднакви междувъзлия по цялата дължина на стъблото и еднаква дебелина на стъблото. Около 3-4 дни преди изнасяне на полето растенията задължително се третират профилактично със смес от Купроцин 0,4% и Би 58 0,1%.
Разсадът е готов за засаждане на постоянно място 25-30 дни след пикирането.