Мероприятия в зеленчуковата градина. Подготовката на почвата за репичките започва още от късна есен. Репичките са богати на ферменти (диастаза и пероксидаза) и съдържат специфично етерично масло. Експертите ги

препоръчват като лечебно средство при чернодробни и жлъчни заболявания, симптоми на грип, простуда, при различни дихателни проблеми и храносмилателни неразположения.

Репичките са студоустойчиви растения, които издържат до -6°С. Късият вегетационен период и сравнително малките изисквания към топлина я правят една от най-предпочитаните зеленчуци за ранно пролетно потребление.

Репичките може да се отглеждат на всички почвени типове, но най-добре се развиват при леки почви. За ранно пролетно производство на репички почвата се обработва късно есента и се наторява с разложен оборски тор. Ако нивото на рН е много ниско се препоръчва варуване на почвата.

Сеитбата на репичките е на равна повърхност, на ниски лехи с пътеки между тях, на разстояния между редовете 10-15 см на около 2 см дълбочина. Възможна е и разпръсната сеитба, при която семената на репичките се заравят на 2-3 см чрез плитко накопаване.

Нормално се засяват 5-6 г на 1,5 м леха в зависимост от системата на сеитба.

Ранната пролетна сеитба се извършва веднага щом стане възможно да се работи на полето. Пет, шест седмици след засяването на репичките те са готови за салата.