Отглеждане на втори култури и състояние на почвата
Зеленчуковите култури с биологичните си особености предоставят големи възможности
пред производителите, които желаят да използват интензивно площите си. Краткият вегетационен период на много от тях, разнообразието в употребата на продукцията и нарастващото през есента търсене на пазарa са фактори, които позволяват да се произведат повече зеленчуци при уплътнено използване на земята. Но при избора на вторите култури трябва да се обръща голямо внимание и на природните и икономическите условия.
Необходимо е при отглеждане на втори култури производителите да преценят добре преди всичко състоянието на почвата: плодородие, степен на зараза от опасни болести и неприятели и др. Много важно условие за успеха е наличието на вода за напояване и на ефикасна растителна защита. Зеленчукопроизводителите, конто ще се заемат с отглеждаме на втори и трети култури на една и съща площ през тази година, трябва да знаят, че е необходимо ДА се спазва научнообосновано редуване на културите. Така ще се запази плодородието на почвата и ще се получават постоянни и високи добиви, а продукцията ще е висококачествена.
Изборът на втори култури трябва да бъде съобразен и с възможностите за реализиране на продукцията или за нейното временно съхраняване.
В повечето случаи доматите, пиперът, патладжанът и картофите са основни култури в малките зеленчукови градини. За да могат да се отглеждат ефективно повече години на една и съща площ, вегетацията им трябва да не е продължителна (да се отглеждат като ранни), а след тях да се засаждат втори култури с различни изисквания към почвените условия. Изследователската работа в това направление, както и вековният опит на българските градинари показват, че е най-добре да се застъпват някои от кореноплодните и листните зеленчуци - моркови, ряпа, главесто зеле, праз. Те са и с повишена студоустойчивост, което е предпоставка за по-продължителна вегетация през есента, за временно съхраняване на продукцията, за да бъде реализацията по-ефективна късно през есента и зимата.
Освободените от първите култури площи в по-ранни срокове (първата половина на юли) могат да се заемат от зелен фасул, карфиол, дребноплодни (корнишони) и тиквички. Когато през пролетта и лятото в дворните места се отглеждат ранни пъпеши, дини, тиквички и краставици, много подходящо е след тях да се засаждат късни домати. Но трябва да се използват сортове, устойчиви на болести, да се поддържа равномерна почвена и въздушна влага, да се води редовна борба срещу неприятелите (белокрилка, акари, нощенки и др.).
Вторите зеленчукови култури могат да следват първите култури и когато площта се освобождава по-късно - август-септември. Тогава производителите да се насочват към типично студоустойчивите растения - спанак, главеста салата, маруля, зелен чесън и зелен лук. Изследванията показват, че през есента вегетацията на морковите се удължава и не се получават качествени кореноплоди, а продукцията от репички не всякога се реализира. Затова те не са перспективни, ако се засеят през август-септември.
Освен на откритите площи е необходимо да се обърне голямо внимание и на уплътненото използване на оранжериите. Условията, които трябва да се спазват при избора на културите, не се различават от тези при производството на открито. Когато почвата може да се обеззарази чрез пропарване или с други средства оранжерийните площи могат да се използват предимно за отглеждана на домати, краставици, пипер, диня и пъпеши като зимно-пролетни и лятно-есенни култури.