Маститът при кравите е възпалителен процес на вимето (млечната жлеза), който се причинява от физични, химични и бактерийни агенти. Харакеризира се с увеличаване на клетъчните елементи (левкоцити и епителни клетки) в млякото и с изменения в тъканите на вимето. Трябва да се знае, че не всички възпалителни процеси на вимето са мастити. Мастит е онова възпаление, при което се обхващат каналната система (цицковият канал, млечната цистерна) и тъканта. Различните възпалителни процеси на цицките и на кожата на вимето не са мастит.

 

Как да се предпазят кравите от мастити?

В личния сектор трябва да се поддържат добри зоохигиенни условия в оборите. Осигуряват се чиста постеля, къси легла, топли и проветрени помещения. Преди доене вимето се измива добре, като същевременно се извършва и подходящ масаж. След приключване на доенето вимето се дезинфекцира с 33%-ов разтвор на инкозан. Трябва да се осигури и правилно раздояване. При заболяване от мастит винаги се търси ветеринарно медицинска помощ.

 

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 // ![CDTA[ // ]]>

Как се предпазват юниците и кравите от трудни раждания?

 

За да се предпазят юниците и кравите от трудни раждания, трябва да не се допуска ранно заплождане на юници с недостатъчно телесно развитие и преди тазът им да е достигнал нормални размери. Юниците се осеменяват от по-дребни бици, ако са от месодайна порода.

На юниците и на кравите през бременността, особено през последните 2 месеца, се осигуряват ежедневно 3-5 часово движение и нормирано хранене, което да предотвратява прекомерното нарастване на плода. Последните дни преди раждането се спира даването на обемисти фуражи (силажи, каши и др.), които притискат плода и му пречат да заема предродилна позиция, а им се осигурява доброкачествено сено. При юниците е целесъобразно на края на бременността (15-10 дни преди отелването) дажбата да се намали наполовина, с което се ограни­чава прекомерният растеж на плода.

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Раждането продължава от 1 до 3-4 часа (при първотелките по-дълго, а при раждалите крави 1/2 до 1 час). То трябва да протича спонтанно, без помощ. Само при случаи на задно представяне на плода, на установяване на голям плод или на подгъване на крак е нужна помощ. С чиста, измита със сапун ръка се помага, като тегленето се съчетава с напъните на родилката.

Не се допуска използуването на сила, по-голяма от силата на един човек.

С изтеглянето или излизането на плода късата пъпна връв се прекъсва. Новороденото се оставя да бъде облизано от майката, дава му се 1/2 лъжичка сол и до 1 час от раждането му се захранва с коластра.

От биологично гледище раждането настъпва тогава, когато плодът е достатъчно развит и годен за извънматочен живот. Ако нормалният срок на бременността се удължи на повече от 280-285 дни, условията в матката стават неблагоприятни за изхранването и развитието на плода и се създава опасност за живота му.

При раждането се очертават три последователно следващи периода:

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

В зависимост от клиничното протичане и от времето, изминало от заплождането до прекратяване на бременността, се различават скрит, явен и задържан (незавършен) аборт.