Проф. Николай Тодоров е роден в родопското село Манастир, област Пловдив. Завършил е зооинженерство в бившия селскостопански институт в София. Там израства от доцент до професор, където преподава 20 години до закриването му.
Следващите 20 години посвещава на научна и преподавателска дейност в областта на храненето на селскостопанските животни в Тракийски университет в Стара Загора. Бивш зам.-ректор и декан на аграрния факултет в същия университет, член на редица международни организации, дългогодишен член на Управителния съвет на Европейската федерация по животновъдство. Основател на Съюза на зооинженерите в България. Носител на орден “Кирил и Методий” втора степен.
Автор е на над 50 книги и над 250 научнопопулярни статии.
- Проф. Тодоров, в последно време има завишен интерес от страна на фермери към нов продукт за хранене на селскостопанските животни - DDGS. Какво представлява той и какви са неговите качества?
- DDGS (Dried Distillers Grains with Solubles) е изсушен спиртоварен остатък, който в миналото бе известен като спиртоварна каша от зърно. Днес продуктът е модернизиран, тъй като се подлага на изсушаване. Среща се и под името зърнела, фермодил и др. Може да се приготви от царевица или от пшеница. Продуктът е добър белтъчен фураж за всички видове селскостопански животни и риби. Особено подходящ е за преживните видове, поради значителното съдържание на сурови влакнини, вариращи от 6 до 9%. Според зърното, от което е произведен DDGS и приложената технология съдържанието на суров протеин в него варира от 25 до 28%. Малката процентна вариация създава известна сигурност у стопаните за това колко белтък дават на животните, тогава когато няма свидетелство от анализ за съдържанието на белтък, ако е ползван например слънчогледов шрот, а не DDGS. Протеина в DDGS е по-малко по количество от този в слънчогледовия шрот, но предимството е, че се разпада в по-малка степен в стомасите на преживните животни. В крайна сметка усвоения от животните протеин от DDGS е повече от този, който се усвоява от слънчогледовия шрот.
- В сравнение с останалите белтъчни фуражи DDGS има ли други предимства?
- Важно предимство на DDGS е, че в него остават ферментационни продукти от спиртната ферментация на дрожди и ензими, които остатъци са полезни за животните. Те подобряват ферментационните процеси в стомаха и подобряват усвояването на храната при непреживните животни. Освен ферментационните остатъци в продукта остават около 1-3% дрожди, в които се съдържа висококачествен белтък. Отделно са богати на редица витамини и минерали, рибофлавин, пантотенова киселина и др. Почти всички витамини от групата В се съдържат в значително количество в дрождите. Друго съществено предимство е по-високата енергийна стойност. Докато слънчогледовия шрот има 0.95 кръмни единици за мляко в 1 кг слънчогледов шрот, в изсушения спиртоварен остатък според качеството на продукта съдържанието на кръмни единици за мляко варира от 1.1-1.3.
Тази значително по-висока енергийна хранителност трябва да се има предвид при приготвяне на дажбите за хранене. Ако трябва да обобщим предимствата на изсушения спиртоварен остатък, те са слабо разпадане на протеина и неговото добро усвояване от животните. Богат на витамини, главно от групата В и наличието на остатъчни дрожди и ферментационни продукти, които влияят благоприятно върху храносмилателните процеси на животните, както и по-високата му енергийна стойност.
- Значи стопаните спокойно могат да залагат основно на DDGS като хранителен компонент.
- Да, в тази връзка той трябва да се предпочита пред слънчогледовия и най-вече пред соевите шротове, макар, че са по-богати на белтъчини, защото всичките соеви шротове, които влизат у нас са генномодицифирани. Те идват от Латинска Америка, където основно се гледа генетично модифицирана соя. Освен това соевият шрот струва два пъти повече отколкото изсушения спиртоварен остатък. У нас цената на DDGS варира от 500-600 лв. за тон, докато соевия шрот е около 900 - 1100 лв. за тон, което го прави икономически по-неизгоден продукт. Така че DDGS може почти на 100 процента да замести соевия шрот при преживните животни, особено ако се комбинира с малко слънчогледов или още по-добре с един нов за България рапичен шрот.
- Възрастта на животните има ли значение кога и в какво количество DDGS ще се включи в менюто?
- При малките пилета може да се влага спокойно, като съдържанието трябва да е до 5-6%, а при по-възрастните птици до 10-15%. При кокошки-носачки е желателно да се дава до 20%. При малките прасета се внася 10-15% от цялата дажба, а при свинете за угояване, които са над 60 кг, може да се дава над 25% от дажбата. При бременните свине е толкова, колкото трябва да се задоволят изцяло нуждите от протеин, като обикновено е също 25 на сто от дажбите. При кравите, овцете, биволите, козите DDGS може да участва и до 30-35% в дажбите.
Автор: Проф. Николай ТОДОРОВ, специалист по хранене на селскостопанските животни Интервю на Мария ПЕТРОВА
Източник: marica.bg