Месодайно говедовъдство.
„прави каквото трябва, пък да става каквото ще“
През целият си живот съм се водил от този девиз. Миналата година публикувах основни принципи за почистване на пасища и ливади. Там подчертах, че
почистването от храсти и дървета на 100% „до голо“ е вредно и за земята, и за животните ви. Опитах се да ви убедя, че „почистване“ чрез опожаряване е изключително вредно и опасно. След последните „сакатлъци“ с новия слой за допустимост вероятно много фермери съжаляват, че са се опитали да управляват разумно пасищата си или са спазвали съветите ми. Вероятно много ще си помислят, че ако режат до голо или драснат клечката на ливадите барабар с някоя гора или къща наоколо (миналата седмица имаше и човешки жертви), ще се предпазят от проблеми със субсидиите. Сори, няма как да се предпазите. Според един експерт даже и равнината на първата снимка е „прекалено обрасла“ (има 5 елхички на 600 декара площ). Баирът с хвойните отсреща няма никакви проблеми (и не би трябвало да има, не е мой терен).
Къде са храстите?
Така че вместо да съсипвате земята и животните си в името на субсидиите, се опитайте просто да правите каквото трябва и си търсете правата при проблеми. Проучете условията за допустимост по Наредба 5 /10.03.2010, спазвайте я и следете за измененията й.
Да се върнем на прочистванията. Най-големите „врагове“ на говедата при пасищно отглеждане са:
Жегата, включително нагряване на тялото от слънчевите лъчи при студено време. За да се охладят, говедата спират с храненето и започват да дишат бързо, което ги вкарва в сериозен разход на енергия. Ако не ви се харчат пари за климатици по пасищата (шегувам се), единствения метод да ги защитите е да осигурите свободен достъп до сянка. С други думи, да имате на пасищата или поне около тях дървета. Ако дърветата са иглолистни, можете да подкастрите долните им клони за да има място за говедата. Ако няма подходяща растителност, сковете някакъв навес за през лятото. Тук е мястото да отбележа, че дърветата са и идеални за ъглови колове за вашите временни огради (например електропастири или тел), така че е препоръчително да си намислите къде ще разполагате оградите преди да прочиствате от дървета. Студеният вятър, особено когато е комбиниран с дъжд. За защита от вятъра животните обикновено търсят някаква преграда, например стоят или лягат до по-плътни храсти – глог, хвойна… Едно време фермерите са правили синори от храсти около пасищата точно с такава цел, както и да се предпазят от навявания на преспи през зимата. Както вече писах, унищожавайте подборно храстовидната растителност, като оставяте по-големите храсти от неагресивни видове (в никакъв случай шипка или къпина например) за осигуряване на ветрова защита. Проучете разрешената гъстота (брой на хектар) за вашите условия – според наредбата в различни зони е различна. Ако не разполагате с подходяща растителност, можете или да изградите дървени паянтови ветрови прегради, или да засадите подходящи храсти (но ще се наложи да ги чакате да порастнат). Калта, особено когато животните са принудени да лежат в нея. За някои породи студът през зимата е проблем. При повечето месодайни и особено за британските (Ангус и Херефорд) подкожните им мазнини в добавка с гъстата им козина са достатъчни за предпазване от студ. При студено време е достатъчно да се погрижите за защита от вятъра и да осигурите постеля (слама или сено).
Време е за малко нагледен материал по темата:
Почистено пасище
Забележете, че унищожените хвойни (кафявите и част от зелените „купчинки“) са оставени на терена, както и отрязаните клони от елхите. Това беше направено нарочно, с идеята окапалите от тях иглички да подхранят поне малко земята. Идеята изобщо не е лоша, но на въздушна снимка няма начин да се различат отрязаните от недокоснатите храсти и това е потенциален проблем за субсидиите. Към днешна дата бих ви препоръчал да разкарате целия почистен материал от границите на пасищата си.
И моля ви, спрете да палите. Уморих се да се чудя всеки ден дали заради някой идиот няма да ми изгорят животните насред пасището.
Източник: Почистване на пасища и ливади – Показно