Месодайно говедовъдство.
Навярно всеки от вас се сблъсквал с омагьосания кръг „всички търсят хора с опит, а опит никой не предлага“. В говедовъдството има много неща, които няма как да научите с четене или гледане на
снимки/клипчета в интернет. Голяма част от нещата, които изброявам по-долу, се учат и практикуват в специализираните учебни заведения (техникуми и институти), тази статия е по-скоро за „останалите“ бъдещи фермери.
Преди да започнете да купувате и отглеждате говеда, не е зле да придобиете поне начални практически знания и умения, вместо да превръщате фермата си в тестов полигон за „новобранци“. Естествено, няма как в една сутрин да „осъмнете“ с всички знания и умения, които фермерите натрупват с дългогодишен опит, но пък поне минимални познания ще ви спестят доста неприятни изживявания.
Говедата, както и всички други добитъци, не могат да ви говорят с думи. Те „показват“ визуално какво им е (болни ли са), дали получават храна (и вода) в достатъчно количество и качество, какво е теглото им, дали продавача ги е „напомпал“ с вода предната нощ, дали е време да извикате осеменителя… Ето няколко неща, които е хубаво да се научите да преценявате „на око“ възможно по-скоро:
приблизително тегло на телета и тегло на възрастни животни; приблизителна възраст на телета и на възрастни животни; охраненост – телесна кондиция. Нарича се и „оценка на телесното състояние“ (ОТС). здравно състояние, симптоми на често срещани заболявания. различаване на „охранено“ от „нахранено“ говедо. Това е много важна преценка при покупка на животни. откриване на разгоненост. откриване на „темпераментни“ (прекалено буйни) животни. признаци за жажда. щях да пропусна – сигурно различаване на мъжки от женски 
от възможно по-голямо разстояние… Сериозно, веднъж да наречете бика „крава“ пред търговец или колега фермер например, и преценката му за вас и за парите, които да ви даде/поиска… ъъъ… ще се промени доста.
Като сме подкарали на оценки, ето и няколко други, от които зависи бизнеса ви:
общо състояние на пасище – с други думи „хубава ли е тревата“ на различни пасища. признаци за изпасано и преизпасано пасище. „Разчитане“ на поведението на говедата по време на паша. по каква трева „си падат“ говедата и коя не им е „по вкуса“.
За да стане съвсем отчайваща задачата ви, не е зле да придобиете и някои умения – най-вече водене на стадо, вкарване и изкарване от ограждения и отделяне на животни от стадото. В това отношение приемайте наученото от практиката с известна предпазливост, по-нататък ще пиша статия за основни принципи.
ЗАЩО?
Ако сте прочели всичко изредено по-горе, вероятно вече ви е „просветнало“ за важността на тези знания и умения. Още по-вероятно си мислите, че с наемането на опитен пастир ще си решите проблема… и ще сгрешите. Всъщност това е друга тема, ще напиша отделна статия.
КАК?
На първо място – станете от компютъра и пътувайте много. Търсете кравеферми (месодайните са малко, ще трябва да се „задоволите“ и с млечни) и угоителни ферми за телета. Запознайте се с пастирите и с фермерите и прекарайте възможно повече време с тях. По възможност си намерете фермер в близост до вашата бъдеща ферма, който да ви бъде „ментор“ (а де, май се нарича „наставник“). Повече съвети ще има в следващата статия за пастирите.