Пасища-неочаквани резерви

Месодайно говедовъдство.

Кратък увод: поради грешка в планирането почти останахме без паша още в средата на Октомври. Говедата ни дадоха ценен

урок за скритите резерви на пасищата.

Увод: Може би вече съм споменавал, че сегашната ни ферма е на съвсем ново място и тази година ни е първа в Балкана. Поради тази причина реших да отделим повече време за подготовка на пасищата и ливадите за следващата година, когато планираме да доставим там Голямото Стадо от месодайни крави. Тази подготовка се изразява основно в почистване и торене, късна коситба и паша с цел предизвикване на по-ранен растеж на тревите през пролетта, когато доставяме стадото. Качихме сравнително малко стадо от бичета за угояване, за да тестваме процедурите и пасищата. За есенното им изхранване заделихме едно „девствено“ пасище и това беше основна грешка – ако не е косена или изпасана по-рано през годината, през Октомври тревата просто изсъхва и не става за ядене (при нас е така заради височината, в по-ниското това се случва още през Август). За капак паднаха и слани и съвсем нищо свежо не остана. Бяхме изправени пред избора да съсипем чрез изпасване някое от „зазимените“ за пролетта пасища или да почнем да подаваме сено. За късмет говедата ни показаха, че винаги има план „Б“.

ГОВЕДА – КОЗИ

Когато бичетата за първи път се навряха в диворастящите малини, си казах „дотам ли го докарахме“… Оказа се, че листата на малините са хем вкусни за тях, хем и доста хранителни, съдейки по кондицията на говедата. Освен на малини потвърдено налитат и на бук (млади фиданки), и на борови клонки (да, и аз се чудих доста). Препоръка – пробвайте храсталаците за паша, не се знае кое за какво става.

ЗВЕЗДАНЪТ – СПАСИТЕЛ

Малко пояснение – звездан е бобова култура с отлични хранителни качества, но с дребнички листа и иска въздух (трудно вирее в по-затревени места).

Бобовите по принцип обичат хладно и влажно, но не съм вярвал, че чак пък и могат да дават две реколти, без никакви грижи. Звезданът е от първите покарали треволяци през пролетта, не изсъхва след прецъфтяването като детелината и люцерната и сега в тоя студ се сети пак да расте и цъфти. Излишно е да споменавам, че говедата го обожават (и дори прескачат детелината, за да налетят на звездан).

Я ДА ВИДИМ КАКВО ИМА ТУКА?

(Това откритие ми дойде с малко закъснение).

Когато са на сянка под дърветата, тревите получават по-малко светлина и топлина и развитието им доста закъснява, точно колкото да са в перфектна форма в късната есен. В добавка дърветата ги опазват от първите слани.

Това важи с още по-голяма сила при по-млади иглолистни дръвчета (борчета и елхички), при които клоните са ниско долу до земята. Сега бичетата не пасат наред както си трябва, а притичват от дърво на дърво (толкова свикнаха да търсят свежа трева под дървета и храсти, че проверяват какво има даже и под спряната джипка например).

За съжаление недокоснати борчета ни останаха само на това пасище. На всички останали терени се престарахме да изсечем почти всичко, а оставащите дръвчета окастрихме за сянка на кравите през лятото.