Месодайно говедовъдство.

Статията не е за болестта, а за темперамента на месодайните говеда. В последната статия – описанието на Абърдийн Ангус, отправих

няколко предупреждения за темперамента на животните от тази порода и си спомних какво съм си мислил, когато мен са ме предупреждавали по този начин за първи път.

Позволявам си обаче едно отклонение. Нека първо да обясня как се пише този блог – това не е книга, въпреки че прилича на такава и не се пише по някакъв предварителен план. За разлика от книгите тук имаме обратна връзка и можем да обменяме информация.  Темите и статиите са основно резултат от мои бележки и събирана информация, когато правехме план и програма за фермата ни. Тези бележки не са много подредени и важни неща са заровени в дълбокото, за други „ние си ги знаем“ и изобщо не са писани. Сега ще обясня защо обяснявам това

Ако не се поставят въпроси, които да ме подсетят за някоя важна тема, просто няма да има публикации в блога. Скоро ще завърша поредицата за породите и това е. Вероятно ще продължа да пиша някои важни според мен неща, от които никой друг няма никаква практическа полза.  Повярвайте ми, статията за темперамента (тази която четете) е в пъти по-важна от всичко, което някога ще научите за „марките говеда“, а вместо да почна още в началото на блога с нея, случайно подсещане ме накара да я напиша чак сега.

Добавка: За съжаление за двата месеца, откакто написах тази статия, тя си остава една от най-малко четените в този блог. Може би причината е заглавието, което корегирах в последен (и отчаян) опит да привлече внимание. За съжаление основните правила за безопасност при отглеждане на месодайни говеда не се преподават никъде в България засега, а процентът нещастни случаи в този бранш по света си е плашещо висок.

И така, да се върнем на темата…

КАКВО ИМ ИМА НА МЕСОДАЙНИТЕ ГОВЕДА?

Всичко опира до човешкия контакт. Ако сте имали някакъв опит или наблюдения с млекодайни крави, забравете ги веднага, що се отнася до темперамент. Ето и причината за огромната разлика между двата вида отглеждане:

Млекодайната крава или бик започва своето развитие като теленце, което още от най-ранна възраст се храни от бутилка/кофа с мляко, което му дава Човекът. За млекодайните породи хората са от тяхната порода. Повечето млекодайни крави не отглеждат теленцата си и не развиват майчински инстинкт към тях. Понеже ни считат за членове на тяхното стадо, млекодайните се отнасят с доверие към нас, включително и по отношение на доенето (облекчаваме ги от напиращото във виметата мляко), и единствените конфликти са борбата за доминация в стадото, чийто член според тях е и фермера.

От своя страна месодайните говеда израстват при съвсем различни условия. Те получават мляко от майките си и хората за тях са по-скоро гаднярите, които им пречат да си живеят естествения живот – ограничават ги да не пасат каквото си искат, взимат им теленцата  и т.н. Поради липсата на доене и постоянен контакт с хората месодайните говеда имат много по-развити инстинкти. За една месодайна крава човекът е в една категория с вълка, кучето, бръмчащия трактор, орелът в небето и какво ли още не – те са заплаха за нейното теленце и кравата трябва да пази теленцето от нас. Като цяло месодайните говеда не са агресивни, освен в случаите, когато застрашавате теленцата на кравите.

Отделно от агресия към враговете, кравите и биците са често в конфликт вътре в стадото, при борба за надмощие и за установяване на йерархията (докато се разберат „кой поръчва музиката“) – подавайте храна и вода в достатъчно широк фронт, че да има за повече животни наведнъж. Отделно, по време на отделянето им от стадото, биците са „тестостеронни бомби“ и могат да пометат всичко пред себе си, ако до оградата наближи разгонена женска (дори  и от чуждо стадо).

ХАРАКТЕР НА ПОРОДИТЕ

Вече няколко пъти подчертах, че породите са плод на селекцията кои генни комбинации да се предават в поколението, и кои – не. Някои от факторите, които провокират агресия в животните – майчински инстинкт, липса на респект към хората или оградите и нива на някои хормони (особено при мъжките), се предават по наследство. При селектирането на някои породи се е обръщало повече внимание на кроткостта и техните гени са повече „прочистени“ от агресия (например Херефорд), отколкото при други. По подобен начин месодайните породи, които са използвани в миналото и за мляко или работа (например месодайния Симентал), са натрупали достатъчно „опит“ при близкия човешки контакт и доенето, и са развили повече поносимост към хората. Агресията е характерна за породи и родословия, но в повечето случаи е провокирана от събития или от начин на гледане.

СЪВЕТИ

1). Цялостно поведение към месодайните говеда:

по училищните коридори в България има плакати „агресията ражда агресия“. Това важи с пълна сила по отношение на вашето стадо! Запомнете, че животните трябва да ви уважават, не да се страхуват при вашето приближаване към тях. Забравете за начин на отглеждане, при който дядо с вдигната тояга тича псувайки на висок глас след кравите. Стресираните животни оглупяват и в паниката си могат да направят големи поразии. Дори и да не ви пука за това, бъдете сигурни, че при стресирани и подплашени говеда прираста на тегло пада поне с 30%. За воденето на говеда и стада в определена посока ще преведа скоро отделна статия. Говедата имат малко по-особено зрение – те не възприемат света като нас, нямат преценка за разстояние. Когато се приближавате към говедото, направете го бавно и му дайте време да ви подуши във въздуха и да прецени дали сте заплаха. Никога не приближавайте точно зад животното – то не вижда зад гърба си и лесно се подплашва от шума и миризмата ви. Постоянно неспокойните или диви говеда заразяват с поведението си цялото стадо. Прочиствайте ги смело – ще видите огромна разлика. Най-лесно е да ги разпознаете по почти постоянно вирнатата глава (от там идва хубавата българска дума вироглав).

2). Вие или те:

Когато положението стане напечено и вече към вас идва крава/бик с явно агресивно намерение, вашата основна задача е да се спасите – забравете за това, че ще изцапате и скъсате дрехите си, или че трябва да опазите животното или че трябва да покажете на някого какъв смел и силен мъж сте. Ако имате достатъчно разстояние до животното, просто избягайте. Винаги си носете шишенце (още по-добре спрей) със йод – пръсване по носана животното обикновено ги отблъсква. Ако нямате йод, удар по носа също върши работа. Като последна спасителна мярка остава силен удар в окото (по-добре да прежалите животното, отколкото себе си). И пак – бягайте!

3). По отношение на теленцата:

Най-добре е да имате „корал“ – поне коридор от тип ограда, в който животните се движат в колонка по едно и система от врати, с които да отбивате теленцата от майките. Някога в бъдещето ще пиша в подробности, но за всеки случай си наемете консултант за оборудването на вашата ферма. Не се опитвайте да маркирате или скопявате теленце в присъствието на майката! Тя не трябва да ви вижда, а още по-добре е да не може и да чува (демек да сте далече, не да й слагате памук в ушите :). Никога не заставайте между крава и теленцето й! Ако трябва да го вземете, гледайте постоянно то да е между вас и нея! Забравете за „чичко, може ли да пипна теленцето?“, ако кравата е наоколо – децатапоради дребния си ръст приличат още повече на хищници за говедата.

4). По отношение на биковете (биците) :

избягвайте да оставяте бика сам. В Америка, където скопяването на телетата за угояване е почти задължително, оставят отбито мъжко скопено теле при бика да му прави компания. ограждайте пасището за биковете със сериозна здрава ограда – електропастирите ги ограничават в случая „дали да не хапна от тревичката зад оградата“, те не могат да преборят хормоните при вида на разгонена крава отвъд оградата. отнасяйте с уважение към бика – не му обръщайте гръб, не влизайте в „личното му пространство“ и в никакъв случай не си мерете силите с него.

И накрая – едно полезно видео. Не пропускайте факта, че участниците в него са много опитни фермери…

Източник: ВАЖНО!!! ТЕМПЕРАМЕНТ И ОПАСНОСТИ