Засега маститите се разглеждат като резултат от въздействието на 3 взаимно свързани фактора: микроб - организъм - околна среда.
От микробите най-широко са разпространени стафилококите и стрептококите. По-рядко се намесват коринебактерии, колибактерии, плесени, някои други видове микроорганизми и вируси.
Микроорганизмите попадат във вимето по три пътя: млечен, кръвен и лимфен.
Най-често бактерийните причинители на заболяването проникват през цицковия канал. Трябва да се знае обаче, че при нормални условия цицковият канал е плътно затворен, поради което навлизането на микроорганизми в тъканта на вимето е невъзможно.
По кръвен път заразяването се осъществява, ако в организма на кравата, предимно в червата и в половите органи, има възпалителни огнища.
По лимфен път заразяването е възможно при нараняване на вимето. Тогава попадналите в раната микроорганизми се разсейват чрез лимфата в тъканите на вимето.
За възникването и за разпространяването на маститите по кравите не е достатъчна наличността само на микроби. Необходимо е, от една страна, да се наруши целостта на цицковия канал. От друга страна, трябва да има и предразполагащи причини, които допринасят за намаляване на устойчивостта на организма и тъканта на вимето и създават благоприятни условия за развитието на попадналите в тях микроорганизми.
Към предразполагащите причини спадат различните видове вродени и придобити дефекти на цицковия отвор и на цицковия канал, травмите на вимето, главно на цицковия отвор, неправилното и неумелото доене, понижената хигиена в обора, понижената хигиена на доилния процес.
По какъв начин може да се разпознае болестта, т. е. как може да се постави диагнозата мастит по кравите?
Явните мастити се разпознават по промените, които настъпват във вимето. В засегнатите му четвъртини се установяват уплътняване и уголемяване на жлезната тъкан, те са горещи, болезнени и със зачервена кожа. В издоеното мляко има кръвни съсиреци, белтъчни парцалчета, слуз. Млякото е воднисто и жълтеникаво.
Скритите мастити се откриват чрез специални изследвания. В такива случаи, за да се постави точна диагноза, трябва да се търси помощта на ветеринарен лекар.