Полезна информация за животните.Желанието за постигане на висока млечност трябва да е по-мярка.
Целта при отглеждане на
кравите е да се добива от тях максимално количество мляко. Ясно е, че ако очакванията не се оправдаят последствията за фермера са изключително негативни. И обратното, нерядко доходите от продаденото мляко са източник за развитие и прогрес.
Факторите от които зависи млечната продуктивност са много. Преди всичко те от биологично естество и зависят от генетичните заложби, продуктивността на животните, тяхното здравословно състояние, кондиция, охраненост, начин на експлоатация и т. н. По този въпрос има изписани безброй страници. И на практика, трудно се достига до желаното ниво.
Чрез настоящия материал ще се постаря да припомня няколко фактора, оказващи влияние върху млечната продуктивност при кравите, и които са особено актуални за нашата действителност.
Има една поговорка която гласи „три пъти мери един път режи”. Пренесено към нашата тема, това би могло да бъде перифразирано по следния начин – фермите трябва да се правят по мярка ! По мярка на животните, на условията, на базата, на региона, на капитала с който се разполага и т. н. Първата и основна предпоставка не само за получаване на повече мляко, но и въобще за успех във всяко едно въдство е тясното сътрудничество, взаимодействие и съвместимост в работата, между проектанти, инвеститори, фермери, централна и местна власт, гледачи и разбира се ветеринарни лекари. Получаването на мляко е един технологичен процес, със своята специфика. Заложените още в проекта грешки, по-късно тежат завинаги !
Извод ! Изграждането и стопанисването на успешна ферма е продукт от колективни усилия, познания, умения и подкрепа, едно решение изискващо съвременна компетентност, а не индивидуална авантюра на собственика й !
Често амбициите фермерите са да има най-млечните крави ! Известно е, че млечността се определя от генетичните заложби. В своята история хората селектират животните и създават породи за мляко, месо, комбинирани такива. Качеството на самите производствени единици – индивидите и тяхната породна принадлежност определят потенциала, който може да бъде достигнат. Нерядко именно тук се стига до крайности и напразни надежди. Стремежът на много фермери и вносители е да закупят най-вископродуктивни животни от чужбина, независимо от цената, като по този начин те си „гарантират” успеха. И с това проблемът би трябвало да бъде решен. „Чужденките” обаче не винаги се приспособяват към новите условия – климат, технология на отглеждане, хранителен режим и болести. Те изненадват ! Възникналите трудности в редица случаи напълно компрометират усилията и направените сериозни инвестиции.
Извод ! Когато се избират животни за внос, освен всичко друго, е необходимо да се преценят конкретните условия при които те се отглеждат до момента на покупката и в каква степен тези условия съответствуват и са сходни на онези, които ще се предложат на новото място. Колкото разликата в това отношение е по-голяма толкова и евентуалните проблеми биха били по-значими ! Най-високопродуктивните крави са чувствителни към жегите и високите температури, изискват зелени фуражи или сено целогодишно, непригодни са за дълги ежедневни преходи !
Получаването на повече мляко е възможно единствено при адекватен хранителен режим. С особена значимост е енергийната обезпеченост на дажбата. Най-критични са първите 50-80 дни след отелването. Дори и най-максималното количество храна, което може да бъде прието, не покрива потребностите. Съществуващият дефицит е неизбежен. Целта е той да бъде по-краткотраен и не толкова задълбочен. Необходимото голямо количество концентрати, трябва да бъде балансирано със съответните груби и зелени фуражи. Храненето на една високпордуктивна крава не е само изкуство, то е съдба, дори оцеляване.
Извод ! Тъй като сама по себе си рекордната млечност е неестествена, то прибавянето на специални премикси, добавки, стимуланти и т. н. е неизбежно условие за оцеляване на тази „изкуствена система” - високопродуктивната крава. Всичко това налага контакти и взаимодействие с индустрията и фармацефтичната промишленост. Закупуването на съответните продукти не е самоцел !
Безусловно, желаното количество качествена продукция може да се получи единствено от здрави животни. Състоянието на индивида се разглежда като отражение на статуса на цялото стадо ! Обратното също важи в пълна сила. Ето защо когато животните се отглеждат съвместно в големи групи, здравето им е колективно. Една болест е калкулирана загуба. Поради тази причина, все още недостигната цел, към която се стремят всички в продължение на десетилетия е предотвратяване на заболяванията, чрез осъществяване на ефективни и целенасочени профилактични мероприятия. Това изисква много специфичен подход, подчинен на строги правила. Всеки отделен случай, всяка заболяла крава, дори и първата трябва да се разглежда като възможен сигнал за предстояща експанзия на проблема. Тя не е сама. Тя е в стадото, от което зависи фермерът, държавата и обществото като цяло. Лечението на един пациент се съпровожда от съответни диагностични меропирятия обхващащи застрашените категории животни в цялото стадото. Ако се налага се провежда и съответното профилактично третиране ! Нещо интересно. Когато се касае за болести на продуктивни животни, често среща намират две диаметрално противоположни схващания. Ако привържениците на първото твърдят, че лечението „до дупка” е винаги оправдано, то вторите съветват всички болни животни да се унищожават своевременно, тъй като така или иначе те генерират загуби, ангажименти и редица проблеми, т. е. те са „издънка” която незабавно трябва да бъде премахната. Вероятно истината е някъде по средата.
Извод - Балансираният подход при осъществяване на лечебно-профилактичните мероприятия е оправдан, особено когато се вземат под внимание и някои етични съображения.
Млечната жлеза, опорно-двигателният апарат (крайници, копита), половата система и черния дроб са най-критичните и уязвими звена в организма на млечните крави.
При заболявания на млечната жлеза, количеството на издоеното мляко е по-малко. Следствие съществуващите увреждания то става негодно като суровина за хранителната промишленост или изкупната цена е занижена поради влошеното му качество. Характерно за болестите на вимето е, че при развитието им, те предизвикват необратими промени в млекопроизвеждащата тъкан. Бракуването на такива животни е въпрос на време.
Извод ! Централно място при отглеждане на кравите, намира проблематиката свързана със здравния статус на млечната жлеза.
Оцеляването на фермера е невъзможно, без реализиране на предвидения възпроизводствен план, без редовни отелвания. Възпроизводството в предприятието отразява фертилитета респ. безплодието. Големият брой ялови животни автоматично оказва влияние не само върху възпроизводството, но и върху млечната продуктивност, ремонта във фермата, движението на животните и т. н. От друга страна, невъзможността да бъдат заплодени кравите е допълнително свидетелство за някакви отклонения в организма, касаещи не само половата сфера. Когато се говори за болести и тяхното лекуване, е хубаво да се отвори една скоба. При лекуването и отстраняването на репродуктивните проблеми в никакъв случай не трябва да се стига до крайности. Най-погрешното решение е, което едва ли не се налага като схващане е, ако безплодните крави се бракуват незабавно, като неблагонадеждни такива. Дали наистина „спестените” разходи в размер на 50 лв. например биха могли да компенсират загубата на едно ценно животно.
Извод ! Лечението на безплодните крави не е избор, а част от задължителен алгоритъм на работа във фермата !
Куци крави, мляко не дават. Те са подтиснати, слаби, приемат по-малко фуражи и естествено не се разгонват или еструсът при тях протича непълноценно. И ако нарушения вървеж и трудното изправяне са очебийни, то на заден план остават онези случаи, при които болката и уврежданията са по-незабележими, но пък същевременно обхващат огромен брой животни в стадото. Това обстоятелство прави значимостта им по-голяма ! Тази азбучна истина, като че ли е малко позабравена в днешния модерен свят. Не случайно все повече нашумяват призивите да се обръща нужното внимание на поведението на животните, на техните болки и дискомфорт. Проблематиката в опорно-двигателния апарат е обусловена преди всичко от грешки в технологията на отглеждане на животните.
Извод ! При проектирането, изграждането и оборудването на фермите е необходимо да се обърне специално внимание на пода и неговото покритие. Най-удачни са гумените покрития.
Високата млечност и отрицателния енергиен баланс дават негативно отражение върху целия организъм, като най-засегнат е черния дроб. Настъпват сериозни увреждания на този орган. Израз на този тип патология например е популярното метаболитно заболяване кетоза. Залежаването след отелване например често е следствие на тежко протичаща чернодробна недостатъчност.
Извод ! Една от причините експлоатационния живот на високопродуктивните крави да е много къс, е настъпващото необратимо увреждане на черния дроб.
Здравето на животните се нуждае от инвестиции. Това е едно клише, съдържащо 100% истина. Разбира се, съществуват такива, които пропускат тази истина, и за сега успешно. За съжаление типичните за България условности, изграждат спасителен пояс около някои, които изглежда са по-равни от другите. Не се знае обаче, колко дълго още ! Едно е сигурно, ние българите, няма да напишем нови закони на прогреса на човешкото общество. По-скоро да станем жертва на непризнатите от нас клишета !
Доц. д-р Пламен Георгиев