Полезна информация за говедата.Микроклимат, стрес-фактори и стрес при отглеждане на животните. Жизнената среда в условията на промишленото отглеждане на животните в много

случаи не е оптимална и често е причина за ниска продуктивност и висока смъртност. Животните са подложени на действието на несъответстващи на физиологичните им особености изкуствени условия, обусловени от приложената технология на отглеждане.

Неоптималните температури имат разностранно неблагоприятно влияние върху здравето й продуктивността на телетата. Установено е, че при повишаване на температурата на въздуха до 32,2°С в сравнение с температура 15-24°С, се понижават масата на животните, консумацията на фураж и съдържанието на летливи мастни киселини в търбуха.

Студът оказва стресово въздействие върху животните, което може да бъде преодоляно само по пътя на усилено хранене, като се предизвиква стадий на резистентност чрез усилване функциите на адренохипофизната система, което е съпроводено с 1,5 до 2 пъти по-висока консумация на фураж за единица продукция.

Ниските температури в съчетание с висока относителна влажност на въздуха нарушават протичането на физиологичните функции на организма. Освен това рязко се понижава и резистентността към заболяване.

Под влияние на неоптималния микроклимат се променя характерът на обменните процеси в организма, като се ускоряват катаболитните реакции. Стресовото въздействие понижава резистентността на организма, което дава възможност условно патогенни микроорганизми да предизвикват редица заболявания.

В животновъдната практика стресорен е всеки фактор на средата, който въздейства и довежда до намаляване или преустановяване на продукцията, увеличава рефлекторната възбудимост на цялата група или на отделни животни, а в стадото предизвиква социално напрежение”, което впоследствие може да премине в невроза.

При интензивния начин на отглеждане върху селскостопанските животни могат да въздействат много фактори.

Фактори, възникващи вследствие неблагоприятните условия на отглеждане (пренаселеност, ограничен достъп на храна, вода и др.). Извънредно висока продуктивност. Фактори, възникващи вследствие на грешки в храненето (гладуване, лошо качество на храната, бърза смяна на хранителния режим, ниска температура на водата, заскрежен фураж и др.). Фактори, възникващи вследствие нарушаване на микроклимата (резки температурни колебания, повишена влажност, недостиг на кислород, натрупване на вредни газове, висока скорост на движение на въздуха, запрашеност и др.). Фактори, препятстващи нормалната жизнена дейност (въвеждане на нови животни, неправилно обслужване, ваксинации, прекомерен шум и др.).

В условията на интензивното отглеждане на животните стресовите състояния се установяват по-често. Натоварването на животните, свързано с интензивна експлоатация и промените в храненето и гледането, са постоянно явление.

Физиологичната разлика между стреса и причинителя на болестта се състои в това, че факторът на околната среда е стресор дотогава, докато в организма действат процесите на адаптация и регулиране. Започнат ли обаче болестни прояви вследствие изтощеност на организма, вече става дума за причинител на болестта.

Под влияние на стрес-факторите хипофизо-надбъбречната система се включва в действие и надбъбречната жлеза отделя едни или други хормони. В зависимост от това, кои от тях преобладават, настъпват различни действия и последствия.

Реакцията, отговор на организма на животните в резултат на промените, които настъпват в средата, има две основни форми: специфична и неспецифична.

Специфичната реакция, отговор към определените промени на средата, представлява специфичен отговор. Така например при повишаване на външната температура порите на кожата се разширяват и се увеличава пропускателната им способност, в резултат на което отдаването на топлина чрез облъчване и конвекция се увеличава. Когато температурата на тялото се нормализира, реакцията отговор съответно се преустановява.

Другият тип реакции са неспецифични, защото независимо от качеството и типа на действащия дразнител реакцията, отговор на организма, е винаги специфично реактивно състояние, наречено стрес. Двата регулиращи процеса не се изключват един друг. Те дори могат да протекат едновременно.

Силата на реакцията отговор зависи изключително от интегрирания капацитет на нервната система и на жлезите с вътрешна секреция.

Следователно стрес-факторите, предизвикващи допълнително натоварване на организма, довеждат до разстройство на неговите нормални функции.

При състояние на стрес в организма се развиват не само сериозни функционални, но и морфологични изменения, които се съпровождат със значително увеличаване на коровата част на надбъбречната жлеза, с язви в стомашно-чревния канал.

Съвкупността от тези характерни стереотипни реакции на организма по отношение на действието на дразнители с най-различна природа и преди всичко реакцията, която има защитни функции, е наречена общ адаптационен синдром. Общ - поради това, че реагира целият организъм; адаптационен - поради това, че реакцията е насочена към преодоляване на дразнителя и към повишаване на общата устойчивост на организма; синдром - поради това, че се проявяват редица взаимно свързани признаци.

Общият адаптационен синдром има свои закономерности на развитие. Той преминава през три етапа: стадий на тревога, стадий на устойчивост и стадий на изтощение. Под влияние на неспецифично състояние той е съвкупност от клинични, патолого-анатомични и биохимични прояви, чрез които организмът се стреми да се приспособи към увреждащите го въздействия.

Състоянието на стрес започва с алармена реакция, която е краткотрайна (до 48 часа). В този стадий под въздействието на нервната система от надбъбречната жлеза се отделя адреналин, чрез който се активират обменните процеси, осигуряващи енергията, необходима за адаптацията.

Телесната температура и кръвното налягане се понижават. Кръвта се сгъстява, появява се левкоцитоза. Увеличават се чувствителността на нервите и тонусът на мускулите, намалява се мастната и мускулната тъкан, увеличава се съдържанието на хлориди и гликоза в тъканите.

Ако организмът преодолее затруднението, процесите се нормализират. Но при силно въздействие настъпва вторият стадий на адаптационния синдром.

В този стадий се увеличава общата и специфичната устойчивост на организма. Наблюдават се и морфологични промени - усилено се размножават клетките на кората на надбъбречната жлеза, а ендотелните и блуждаещите клетки се закръглят и нарастват, което е израз на усилена хормонална дейност. Организмът мобилизира всичките си защитни механизми срещу вредното въздействие.

Защитните сили обаче не са безгранични и при продължително въздействие на неблагоприятните фактори устойчивостта се загубва и настъпва стадият на изтощение, който се характеризира с амортизиране на физиологичните системи и с развитие на дистрофични процеси, които стават причина за гибелта на организма. В кората на надбъбречната жлеза се появяват дегенеративни процеси и практически стресът става причина за болестни прояви.