Коневъдство

Получавам много молби за помощ относно коне с различни проблеми в ездата и причината често може да бъде отдадена на пропуски в основното им обучение. Затова аз често предлагам при много от конете ездачът им да се върне назад и по същество да започне с тях отначало. Единият бонус в това е, че те вече са били яздени, така че поне за тази част не е нужно да се притеснявате.Методите, описани тук, действат еднакво добре както при млади и неопитни коне, така и при такива, подложени на преобучение.

Не ви е нужен цял склад с екипировка, за да започнете. Добре направеният капсаум за кордиране е много полезно пособие, макар че (тъй като някои го намират за твърде принудителен), може да минете и с плътно прилягащ синтетичен оглавник – и имам предвид наистина плътно прилепващ. В идеалния случай трябва да е с възможност за регулиране на две места, така че да може наистина да ляга плътно към главата и да не се измества към окото – по същия начин както капсаума ляга върху главата (т.е. презносния ремък трябва да е поставен много по-стегнато от обикновено, така че да не се плъзга настрани когато теглите върху кордата).

Основна екипировка за коня:
Капсаум (или плътно прилягащ подходящ оглавник);
Корда;
Камшик за кордиране;
Колан за коня или седло;
Гамаши или бинтове, ако е склонен да се чуква по краката (да се застъпва).

Основна екипировка за кордиращият:
Ръкавици – кордата може да причини много неприятни ожулвания, ако конят опита да се дърпа;
Практични чорапи и обувки;
Твърда шапка (тока) – препоръчва се за кордиране при всички коне, дори при най-улегналите (и подчинените).

Но преди да продължим към същинското кордиране, има един много важен етап, през който трябва да премине коня, а именно – да научи гласовите команди. Стандартните команди са „ходом”, „тръс” (или по-често, за да се отличава от кратката команда – „търсооом”) и „гааалоп”. За галопа аз имам склонност да използвам думата „UP” (ъп) изречена доста отсечено, тъй като това я отличава от другата двусрична дума. За забавяне използвам „уооу” или „хооу” – с провлачен тон. Конете биват учени с най-различни думи да спират напълно. Освен ако не сте кордирали коня си и преди, може да ви се наложи да избирате между „спри”, „стоп”, „стой”, „пррр” (немска команда – което е полезно, ако сте внесли коня от там), или каквито други възможности има (?!).

Може да сложите и юздечка, ако желаете (но само оглавието, без презносния ремък), и да се уверите, че страничните ремъци са от външната страна на капсаума или оглавника. Може да се наложи да ги разкопчаете, за да направите това, в зависимост от начина по който е направен капсаума. Това създава по-удобно прилягане.

Ако коня трябва да бъде запознат с гласовите команди (или да му бъдат припомнени), сложете му оглавник или капсаум и го водете правилно – вървейки до рамото му, така че главата му да е пред вас. Нещо, за което трябва да внимавате когато го водите е, че често конят спира понеже водачът му спира – т. е. той не е слушал гласа ви. Времето прекарано на това ниво никога не е пропиляно; неоценимо е да се уверим, че преходите ходом-спиране, ходом-тръс-ходом и т.н. стават по гласова команда на човека, а не чрез езика на тялото му (който ще е различен при кордирането, за разлика от воденето). Добра идея е също да се практикува този етап на водене и от двете страни на коня – както за подобряване на вашата, така и на сръчността на коня еднакво и от двете му страни.

Следващият етап е да запознаете коня с камшика за кордиране, за да се чувства спокойно с него. Аз винаги оставям коня да проучи всяка нова част от екипировката, позволявайки му да я помирише и докосне сам. Кобилите често правят опит за колебливо захапване, като последно успокоение за себе си. Щом са се уверили, че това няма да ги изяде, аз започвам леко да ги почуквам по рамото и краката, а после ги поглаждам с камшика през гърба, надолу по краката и ги докосвам от всички страни, докато видя, че това не предизвиква никаква негативна реакция.

Когато конят познава гласовите команди и спокойно приема камшика за кордиране, може да поискате от него да върви на увеличаващо се разстояние от вас и когато той се почувства удобно, отдалечен на няколко метра, кордирането може да започне. Помнете, че целта на кордирането е да подготви коня физически и психически да носи ездача. Това, което правите сега, дава тон за остатъка от работния му живот.

Има две много важни точки, които трябва да бъдат отбелязани тук:
1) Движете коня на разстояние от вас.
2) Стойте на вашето място на земята.

Първата точка може да се нуждае от известна работа – и важи във всички ситуации при работата с коне, не само при кордирането. Често срещано е да се види водач, който отстъпва от коня, а някои коне използват това в тяхно преимущество и буквално прегазват човека, когато им бъде поискано да тръгнат. Ако обаче конят е научен да уважава личното пространство на водача, бъдейки този който се отдръпва, такова „революционно” поведение е много по-малко вероятно да се случва.

Втората точка е още една, която рядко се спазва. Тя означава точно това, което казва – трябва да стоите върху вашето кръгче на земята и да се въртите около външния си крак. Някои хора изглежда имат проблем със замайването, което причинява това, и за тях може да е по-лесно да опишат кръг (не по-голям от капака на канализационен отвор или на кофа за боклук), концентричен спрямо окръжността по която се движи коня. Обаче цялата цел и смисъл на кордирането се пропиляват, ако конят ви изтегли извън този ясно очертан кръг.

При кордирането аз се опитвам да имам същото усещане и тонус в тялото си, както когато яздя. Лактите са сгънати, а ръката държи кордата със същия еластичен контакт, все едно е юздечен повод. Не забравяйте, че използването на централните ви мускули също ще се предаде надолу по ръцете ви, по кордата и към коня.

Следващият въпрос е как стоите, когато кордирате коня. Оптималната позиция е показана на картинката. Кордиращият застава на върха на един триъгълник, а предния и задния край на коня формират основата на триъгълника. Човекът, който кордира, трябва да е с лице към средната част на коня. Двамата са свързани чрез кордата в предния край и камшика към задния.

Ако конят е малко муден, може да се изместите леко настрани, така че да сте повече зад него; а ако той е склонен да бърза прекалено, може да се позиционирате повече към главата му (отново с движение настрани) и да повдигнете камшика пред носа му като бариера.

Конят трябва да се поощрява да има свобода на движение напред. Не бихте искали да се налага да използвате камшика постоянно, за да поддържате коня в посока напред – помнете, че помощите са за указване на промяна в начина на вървене, а не за да бъдат давани през цялото време. Конят сега се чувства удобно в кръга за кордиране и има свободата да се движи контролируемо напред по този кръг, най-малкото на ходом и тръс. Вие искате от него да започне да се отпуска в работата си и да повдига гърба, да заобля шията и да отпуска задтилъка. Той може да ви предложи това сам, но е по-вероятно да изпадне на вътрешното си рамо и да завърти главата си навън. Тогава трябва внимателно да го окуражавате да се изправи, чрез леки еластични „подръпвания” на кордата. Вие искате да постави носа си по линията на окръжността. Това се подкрепя от камшика, каращ коня да стъпва по-напред с вътрешния заден крак. Ако теглите твърде силно, той ще вкара носа си навътре и ще отклони задницата навън.

Има лек нюанс в синхронизирането на помощите с камшика и кордата; камшикът се използва пръв, за да създаде по-голяма стъпка напред и под телесната маса, и се дава в момента, когато коня се е откъснал от носещата и навлиза в изтикващата фаза, като се оттласква с вътрешния заден крак. Това бързо бива последвано от помощ с повода, когато задния крак напуска земята и преди да навлезе отново в носещата фаза.

Сега конят се движи напред по кръга и е приканен да търси контакт. Това е начало на надлъжното разтягане, което ще подобри горната му линия. За да бъде изпълнено това, конят трябва да е прав (т.е. вътрешния заден крак да стъпва във или пред следата от копитото на вътрешния преден крак, и в двете посоки на движение).

Когато конят работи и се чувства добре така, може да въведете странични поводи. Когато яздим, ние не трябва да яздим само с краката (без употребата на ръцете), защото цялата енергия ще изтича през „предната врата”. На конят трябва да му бъдат показани сигналите за подкарване напред, както и сигналите за задържане.

Автор: Сю Морис
Превод: Д. Христова
Източник: www.classicaldressage.co.uk

Източник: Тренировка на конете:Основи на кордирането на коня

yasoo