Хуцулската порода коне е примитивна порода коне.
Други известни имена на породата са-карпатско пони, хузул и хутил. Хуцулската порода коне е създадена в Буковина в района на Карпатите. Формирането й като самостоятелна порода започва около XVI в. Според някои специалисти тази порода коне е близка по тип и екстериор до тарпана. При селекцията на Хуцулската порода коне в определени етапи са използвани и полукръвни арабски жребци. Най-голямо значение за изграждането на хуцулската порода коне има чистопородното развъждане с прилагане на умерен инбридинг.
Хуцулската порода коне се отглеждат при много примитивни условия. Този начин на отглеждане е изградил в тях качества на непретенциозност по отношение на храненето и отглеждането им. Основната част от времето си конете прекарват на открити планински пасища. Конете от хуцулската порода издържат на открито при ниски температури и могат да се задоволяват само с пасищна трева през лятото, а през зимата - със сено и слама и незначителни подхранвания с овес или царевица.
Хуцулската порода коне е създадена, утвърдена и разпространена при точно такива условия на живот и отглеждане. До средата на XIX в. Хуцулската порода коне е имала малко значение. През 1856 г. е било изградено първото племенно стадо в района на Карпатите в конезавода „Лучина” - Унгария. След Втората световна война конезаводът вече се намира на територията на Румъния. По-късно Хуцулската порода коне е разпространена в Чехия, Словакия, Сърбия, Украйна и Полша.
Хуцулският кон се отличава с малка глава, с широко чело, изразени очи, къса шия, средно развита холка с удължен гръб. Крупата е овална, често свлечена. Гръдният кош е сравнително добре развит. Крайниците са относително къси със здрава костна система. По темперамент Хуцулската порода коне са сравнително буйни, трудни за работа с непознати работници. При по-продължителни контакти конете се привързват към човека и с успех могат да се използват за различни видове работа.
Селекцията в конезавода „Лучина" се води в две основни направления: за подобряване на типа на конете и по отношение цвета на косъма им. Селекционират се групи коне с черен, кестеняв и алест цвят.
Правени са опити с отделни животни да се проведе кръстосване на кобили с жребци от породата Шетланд пони. Целта на това кръстосване е да се получат приплоди с междинен ръст, които да са подходящи за езда от деца и юноши. Средната височина при холката на хуцулския кон е около 137 см, обхватът на гърдите е 170 см и обхватът на свирката е 17-18 см. Утвърдени и развиващи се линии в цялата Хуцулската порода коне са на жребците Горал, Хроби, Афект и др. Хуцулският кон е типична планинска порода. Стопанското предназначение на хуцулската порода коне е за впряг и за носене на товар. Тези качества са наложили тази порода коне в много страни на Централна Европа.
В България Хуцулската порода коне е използвана за подобряване на планинското коневъдство в района на планините Рила, Пирин и Родопи.