ROLLKUR (РОЛКЮР) - Част 3 Коне, езда и още нещо…

Методите Deep’n'Round и начините на превиване „пречупване” на шията в обучението при съвременната обездка

НИЩО НОВО ПОД СЛЪНЦЕТО

Но тази идея за тренирането на конете чрез извиване на шията им в различни посоки, не е нова. През 17в. Херцогът на Нюкасъл – Уилям Кавендиш, обучавал коне за богатите и известните, според сведенията – свръхизвити и силово, също така. Предполага се, че той е изобретил плаващите поводи. Истината за това ние, разбира се, никога няма да узнаем.

Франсоа Боше, 1848

През 1842г. Франсоа Боше публикува своята книга „A New Method of Horsemanship“ (M?thode d’Equitation bas?e sur de nouveax principes), където обяснява как да „изкореним всяка съпротива у коня” посредством големи извивания, усукване и огъване на шията на коня. Той твърдял, че обучението на въздушните ходове е въпрос на месеци, и привлякъл както последователи, така и критици.

Джеймс Филис

Боше бил последван от Джеймс Филис, който на свой ред предал цялото си познание на руската армия, и човек може да види следи от това при извиванията, използвани от руските ездачи в наши дни. Той е започнал също традицията на извиване по време на движение, която използват защитниците на ролкюра. С настъпването на новия век, Паул Плинцнер (ученик на Гюстав Щайнбрехт), обучавал коне за немския кайзер, който имал недъг и можел да си служи само с едната ръка. Принцът се чувствал по-сигурен върху коня, когато последният бил силно сгънат и контролиран чрез строго заюздване.

През 70-те години Алвин Шокемьоле имал голям успех с конете, но в дисциплината прескачане на препятствия. Той яздил конете си напълно свити, използвайки плаващи поводи, и нямал никакви колебания да язди над препятствията по този начин.

Дълбоко поставен, в стил „Алвин Шокемьоле”

В наши дни Изабел Верт (и другите, трениращи с германеца д-р Шултен-Баумер), Никол Упхоф и Анки Ван Грюнсвен (заедно с нейния треньор С. Янсен) символизират идеалът на яздещите конете „дълбоко”. Извън тези неща, Грюнсвен и Янсен са от онези, които са най-открити и честни относно своята теория на трениране, говорейки за нея на интервюта и в статии, и безусловно привличат най-много ученици от света на обездката. Мнозина са привлечени към дружелюбната и щастлива двойка и искат да научат техниката, която може да ги отведе до Олимпийските игри.

Поставяне главата дълбоко, за да се повдигне гърба

Откровеността около този метод нарасна значително след 1988г., когато Никол Упхоф спечели олимпийското злато. Оттогава огромното мнозинство коне, печелещи злато на Олимпиадите, са последователно и редовно тренирани по този метод. Останалите са яздени повече или по-малко прекалено свити или принудително поставени, и по никакъв начин не са близо до изпълненията на тренираните „дълбоко” коне, когато става въпрос за контрол, прецизност и деятелност на предните крака. Тези трима олимпийски златни медалисти – Упхоф, Верт и Грюнсвен, несъмнено считат своя собствен метод на дълбоко трениране за много различен от този на останалите, и естествено, за по-добър. Те всички твърдят, че тяхната версия е най-научна и издържана, и разбира се, полезна за коня. Но всички те искат да постигнат едно и също нещо, или поне така казват…

ПОВДИГАНЕ НА ГЪРБА (НА КОНЯ)

Главната цел на всички онези, служещи си с този метод на навеждане и извиване главата и шията на коня, се смята, че е да накарат коня да повдигне гърба и да го люлее. Що се отнася до коня, за да развие мускулите на гърба правилно, той трябва да работи в отпуснато състояние, а не в скъсено и свито положение, както започват тренировка някои коне.

Хари Болд (Reiter Revue, 02/94): „С привличането си в този спорт, някога доминиран от мъже ездачи, сега жените и младите момичета са тези, които се нуждаят от удобни за езда коне. Усложняващ за дамите е фактът, че треньорът може да не язди коня при загрявката. Ако например Рембранд или Гранд Жилбер не освободят гърба по време на тяхната работа, тогава полу-спиранията няма да действат”.

Загряване в дълбока позиция, 2005г

„Човек може да изгражда и укрепва гърба, само ако конят е гъвкав. Фактът, че Реми и Гранд Жилбер не показват никаква резистентност в шията, задтилъка или хълбоците, е само поради това, че са били отпуснати чрез езда „дълбоко и извито”. Докато всички мускули не бъдат огъвкавени, един кон не може да покаже върхово изпълнение и удоволствие от работата си, защото всичко е съвсем просто. Толкова скъсено и дълбоко, колкото тези снимки изобразяват – това разбира се, не е решение. Но да бъде носа на коня зад отвеса не е нещо трагично – момичетата могат по всяко време да повдигнат коня нагоре. Те поддържат контакт с трензелата през цялото време. Преимуществото на метода – конете носят главата си ниско, гърба отива нагоре и започва да се люлее, така че конят може да бъде трениран в максимална степен на отпуснатост“ (Reiter Revue, 2/92 „Von der Rolle“)

Снижаването на шията повдига гърба под седлото

Чрез огъване на шията надолу, гърбът се извива нагоре, а чрез стягане на коремните мускули гърбът се извива дъгообразно, като арка. Това повдига гърба, отпуска мускулите му и той започва да работи. В известна степен това е истина, поне в лабораторни условия с експерименти, проведени върху скелети на мъртви коне, където с гумени ленти са били заменени мускулните тракции (Denoix/Pailloux „Massage & Physiotherapy for the Horse”). Това е изцяло механически възможно и е въпрос на обикновена физика. Но…

ФИЗИКА НА ЛЮЛЕЕЩИЯ СЕ ГРЪБ

Когато конят се движи напред на тръс или галоп, той прави това чрез по-малки или по-големи подскоци. При тръса има два скока на цикъл (по един за всеки диагонал), а при галопа има само един. Това кара цялата маса на коня да се движи нагоре и надолу с подскоците. Конят се състои от 57% туловище, а това туловище се състои от корем и гръден кош, окачени за гръбнака. Гръбнакът и гръдния кош на свой ред висят между предницата (раменете) и задницата (таза).

Масата на туловището и силите, действащи върху гръбнака в различни фази на тръс 57% от кон тежащ около 540 кг = приблизително на 310 кг. Ако върху това бъде поставен ездач (примерно 65 кг), това прави 310 + 65 = 375 кг. 375 кг изтласквани във въздуха на 5 до 15 см височина, при всеки подскок на тръс. 375 кг приземяващи се, слизащи надолу и поемани от предните и задните крака. Това е свързано със значителни сили. Една сила, теглеща нагоре върху гръбнака, когато масата на коня се повдига във въздуха, и една много по-голяма сила, теглеща надолу върху гръбнака при приземяването. Тези сили се редуват по време на цикъла, теглейки нагоре – надолу, нагоре – надолу.

Тъй като силата действаща надолу е много по-голяма отколкото тази във възходяща посока, тя трябва да бъде неутрализирана по някакъв начин. Ако не бъде, гръбнакът ще хлътне, ще отслабне и ще поддаде като се огъне и счупи, рано или късно. Но самият гръбначен стълб е леко извит дъгообразно нагоре (Schrijer, Dressage Today, 2003), за да противодейства на силите, подобно на римски мост. За да се поддържа тази арка, да се подпомогнат междупрешленните връзки и стабилизират вътрешните органи, се използват, редувайки се, коремните/илиопсоас мускули и мускулите на гърба.

Стабилизация на масата на тялото в различни фази на тръс, с помощта на коремните и гръбните мускули

Така че, коремните мускули се съкращават, за да противодействат на силите на спускащите се вътрешности върху гръбнака – но ритмично прекъсващо, а не постоянно! Ако коремните мускули се съкращаваха статично, конят щеше да има проблеми да диша правилно заради напрежението на коремните мускули, а последните биха се схванали поради натрупването на млечна киселина. Интермитентното помпане на мускулите подпомага изнасянето на страничните продукти от аеробната работа. Също така, постоянното напрежение би подпомогнало огъването на гърба нагоре при изтласкването и възходящото движение, и ще добави допълнителна сила към него. Гърбът ще стане нееластичен и друслив. (Der Reiter formt das Pferd, by Udo Brger)

Илиопсоасна мускулна група при събран кон

Мускулите на тазово-поясната област са силно ангажирани във всичко това. Но причината, поради която едва ли някой ездач знае за тях, е защото те са разположени вътре в тялото на коня – не могат да бъдат видяни отвън (Solange Schrijer, How the Horse’s Back Works, Dressage Today, 2003). Те се прикрепят за последните седем прешлена от поясния гръбнак и за основата на таза (psoas minor), както и от последният поясен прешлен към средата на бедрената кост (iliopsoas muscle).

следва продължение……..

Превод: Д. Христова

Източник: В света на конете