Грижите за кожата на коня и почистването и са едни от основните дейности, които стопанинът трябва да извършва спрямо коня. Когато конят стои цял ден в конюшнята, е препоръчително кожата да се почиства два пъти на ден. За почистването се използват четки, стъргалки, кечета, стиски от слама, копитни куки и гребени. При извършването на почистването, особено след работа, първоначално е добре посредством стиска от слама и стъргала да се почисти от грубата част, а след това с четката и гребена да се почисти и заглади косъмът. Добре е четката да се държи в лявата ръка и самото почистване да се извършва от главата и шията и след това да се почистят тялото и крайниците.Копитата се почистват с помощта на копитна кука и се измиват.
Опашката и гривата се разчесват със специален гребен с по-широки ребра. Понякога се налага и подстригване на опашката, гривата и космите по тялото. Това се извършва при племенно-развъдна дейност и при коне, които обилно се потят и има опасност от простуда. Изкъпването е много полезно за състоянието на кожата и чистотата на животното. При него се очиства кожата от мръсотия, прах, укрепва се мускулатурата, развиват се белите дробове, нервната система и се закалява организмът. По време на изкъпването е добре да се масажира цялото тяло. Стопанинът трябва да знае, че запотени и заморени коне не се подлагат на изкъпване поради опасност от простуда.
Грижи за копитата на коня
Копитото на коня е изключително важна част, на която трябва да се обръща особено внимание. Трябва да се помни, че колкото и да е хубав един кон,ако копитата се повредят, той губи всякаква ездитна и работна ценност. Копитото може да се повреди от нараняване на копитния рог, прекомерно изтриване от едната страна, неумело почистване и подковаване.
Основните грижи за копитото се свеждат до: да се поддържа чисто, конят да не се застоява много на едно място и правилно почистване и подковаване. За да се 0 поддържа чисто копитото, е необходимо всеки ден то да се почиства външно с вода и гъба ,съпалото и стрелката да се почистват от пръст, сняг, кал… с помощта на специална копитна кука. Всички тези действия трябва да се извършват много внимателно, без да се повреди копитният рог.
За копитния рог се полагат допълнителни грижи поради факта, че той нараства непрекъснато и трябва да се подрязва. Ако това не бъде извършено, след нарастването той се изтрива неравномерно и пречи на постановката на крайниците. За подрязването се използват копитни клещи, копитен нож и едра пила. Ако конят е подкован, първо се снема старата подкова. След това при нарастване на предните краища се пристъпва към подрязване с клещите, с ножа се обрязва стъпалото, като се внимава да не се вземе много от стените. Много внимателно трябва да се обрязва изгнилият рог на стрелката. Накрая обрязаните части се заглаждат с едрата пила, като при правилно подрязване копитните стени трябва да се показват по-напред от стъпалото не повече от половин сантиметър.
След извършване на почистването е необходимо конят да се подкове отново. Първоначално е необходимо да се вземе мярка за големината на подковата, след това тя да се прогони към копитото и чак накрая да се пристъпи към нейното прикрепяне. Мярка най-добре се взема, като се измери дължината на копитото от предния край до петъчния ъгъл. След това се измерва ширината и накрая разстоянието междупетъчните ъгли. Правилно прогонената подкова трябва точно да приляга по цялото стъпало. Подковата трябва да се разполага по копитните стени така, че разстоянието между предната част на подковата и задните части да е един нокът, издадена от копитната стена. Местата, където ще се поставят клинците, също трябва да се проверят така, че те да попаднат в стената на копитото. Самото подковаване става много внимателно, като подковата се поставя върху копитото, с леки последователни удари на чука се забиват отначало вътрешните, а след това и крайните клинци.
Ако конят реагира по време на ковката, клинецът трябва незабавно да се извади, мястото да се дезинфекцира и да се закове наново. Добре е да не се забиват клинците докрай, докато конят не постави крака на земята и се извърши последната проверка. След това те се дозабиват и подковаването е завършено. За по-голяма прецизност е добре краищата на клинците да се запилят леко, за да не убиват на коня по време на движение. Подковаване и преподковаване на конете трябва да се извършва на всеки месец и половина, като тогава се почистват и самите копита. Честото подковаване води до трошливост на копитата и не е за препоръчване. Когато подкованото животно извършва определен вид работа, стопанинът трябва да следи дали подковата е на мястото си и дали не е разхлабена. Първото подковаване на младите кончета е добре да се извърши след тренинга и първоначално на предните крайници.
Отглеждане и болести на конете
Автор: Ивайло Ченчев
Източник: В света на конете