Kамчийският кон представлява разновидност на старопланинския. При него екстериорните различия са в резултат единствено на специфичните екологични условия на долината на река Камчия. Тази автохтонна форма коне е обитавала най-източните планински части на старопланинската верига, достигащи крайбрежието на Черно море в областта на долината на река Камчия.

Тук конете са се отглеждали на табуни почти през цялата година. Основната причина за този факт са добрата трофична база и мекият черноморски климат. Използването на Kамчийският кон като работно животно е било далеч по-малко, отколкото на конете, отглеждани въз високите централни и западни части на планината. От познатите примитивни местни форми коне, камчийският кон е най-висок и най-едър. Той е притежавал продълговата глава с прав профил, средно дълги и подвижни уши, къса и добре свързана шия, сравнително прав гръб, масивна и леко свлечена крупа, добре развит гръден кош, здрави крайници и копита. Подобно на старопланинския кон, камчийският кон е имал буйна грива, която е достигала до очите, дълга, добре оформена опашка и дълги косми по бабките. Най-често срещани са били кестенявите и черните коне.