Храненето на конете с фураж, който съдържа по-големи количества отровни плевели много често води до тяхната смърт.

Много голяма част от площите в България са заплевени. Използваните растителнозащитни мерки не са в състояние да ликвидират всички плевели. Сред тях има и много голям брой, които съдържат по-висок процент токсични вещества, спадащи към т.нар. отровни видове плевели. Въпреки, че  конете имат силно развито обоняние една част от тези плевели попадат в организма при паша, при хранене със сено, слама, силаж, отсевки и др. Плевелите въздействат върху организма на коня с отровните си съединения.

Едни от най-разпространените и вредни плевели, които се срещат често в сеното, сламата и силажа, са балурът, къклицата, татулът, овчарската торбичка, паламидата, полският синап и др. Всеки един от тях въздейства върху организма по свои специфични пътища и в зависимост от приетата доза.

Балурът е един от плевелите, които заемат огромни площи. Използва се много често като фуражна култура. Когато настъпи суша или рязко застудяване, в неговите стъбла се образуват цианогенни гликозиди, които причиняват силни отравяния. Проникнал в организма на конете, гликозидът потиска или напълно спира използването на кислорода от тъканите, вследствие на което настъпва тъканна аноксемия или парализиране на дишането. Това налага особено внимание при храненето на коне в тренинг.

Къклицата във фуража е много опасна. Основното токсично вещество е сапунинът гитагин, който причинява слюнотечение, повръщане и затруднено гълтане. Сърдечната дейност на засегнатите животни отслабва, появяват се конвулсии и настъпва парализа.

Татулът оказва своето токсично действие, чрез растителната маса и чрез семената си. При свободна паша конете избягват татулът, но при силажиране на заплевена царевица и люцерна не е възможно той да бъде отстранен. Има случаи, когато за няколко дни умират, отровени с татул, голям брой коне.

Овчарската торбичка предизвиква масова смъртност при конете в резултат от образуването на много твърди, неразбиваеми топки в червата им от семената и ликовидните тъкани на стъблата.

Паламидата е широко разпространен плевел. Конете ядат с охота меките части на паламидата. При поглъщането им шиповете и бодлите се преплитат помежду си и в храносмилателната система на конете се получават натрупвания, които спират проходимостта на червата. Това състояние е придружено от силни болки, подуване и смъртоносни колики. Ето защо се налага силно заплевени сена, особено от млади люцерни, да не се дават на конете.

Полският синап действа отровно, чрез своите семена. В тях се съдържа синапово масло, което е силно отровно за конете. Признаците на отравяне с полски синап са отпадналост, липса на апетит, учестено дишане, разширени зеници, изтичане на пенеста течност от носа. Особено силно отравяне се наблюдава при хранене с шрот, в който има семена на полски синап.

Тези и още много плевели, като дивия мак, трирогата леска, орловата папрат, бучиниша, пиявицата и др., причиняват отравяния със смъртоносни последици за конете.

Конете много често се отравят и от лошокачествени плесенясали фуражи. Дори и в малки количества, те са много опасни за конете. Това налага всяка партида фураж да се проверява, както за наличието на отровни плевели, така и за плесени.