Как изпитват тежковозите | коне, езда
На изпитването на тежковози са отдавали голямо значение още от самата поява на тези породи в нашата страна. От историческите документи се знае, че първите изпитания са провеждани още през 40 е години на XIX век. Обикновено ги провеждали на конските пазари. периодично провеждали така наречените теглителни изпитания за товароподемност в различни каруци и шейни, с различно натоварване и на различни разстояния. Понякога по време на птхакива изпитания добавяли товар, подхвърляйки го по време на движението на коня.
Опита да се организират регулярни изпитвания за тежковози бил приет вече в съветско време от зоотехника В. Кожушко, който от 1926 г. организирал систематически тренинг и изпитвания на арденци в Новоалександровския, а после и в Хреновския ковнезаводи. На базата на опит от неговата работа, при инициативата и участието на ВНИИ по коневъдство, изпитанията за конете почнали да се провеждат и на много други места. Но всички те, по думите на Д. Лебедев, имали в голямата си част случаен характер, а в годините на войната били прекратени.
Едва през 1949—1950 г. учените от Всесъюзния научно изследователски институт по коневъзство Г. Карлсен и А. Воейков, била разработена научно обоснована система за тренинг и изпитване на племенни коне от тежковозни породи, обезпечаваща показването на комплекс от качества, необходими за работния кон сила, издържливост и подвижност и способстваща за повишаване на роботоспособността. Новото ръководство по тренировки и изпитвания било създадено на основата на данни, получени при детайлно изучаване на условията на използване на работните коне в народното стопанство и в резултат на физиологичмески изследвания на работещия организъм.
Системата широко се внедрявала в селскосктопаннското производство, и в тоя периозд се разгърнало масово изпитване на тежковозни коне.Само за едната 1951 г. били изпитани повече от 800 коня,т.е. примерно такова количество, каквото за всички останали години.
Всичко за периода от 50-а до 60-а, на областни, републикански хиподруми и непосредствено в стопанството били получени данни за работоспособността повече от 5000 коня. Най големята маса от тях били коне на 2—2,5 години.Така например от изпитаните 1470 съветстки тежковози две годишните кончета били 1269 глави, а от изпитаните 1489 руски тежковози — 1347 глави. За съжаление от 1960 а година масовото изпитване на младите тежковози в стопанствата било прекратено, макар безусловно то да откривало големи възможности за отбор на най добрите по работоспособност коне, с цел по нататъшното им широко племенно използване.
От 1957 а г. Всесъюзните съревнования на коне от тежковозни породи започнали да се провеждат регулярно, а от 1960 с единно натоварване и по единни правила. При хтова се изпитволи само големи коне ( 4 годишни и по стари ).За целия периоз на Всесъюзните съревнования били изпитани повече от 2000 коня.
В някои републики освен всесъюзни, се провеждат и републикански съревнованияа. Положителен в това отношение е опита на Латвия : републикански съревнования там се провеждат ежегодно и позволяват да се изберат десетте най добри коня, които след това участват на съревнования на съюзно ниво. В РСФСР подобни съревнования са се провеждали само два пъти през 1979 и 1980 г.Провеждането на съревнования, несъмнено, дава съществен ефект. Те позволяват не само да се изберат най добрите коне на Всесъюзните съревнования, но, главното, дават възможост да се увеличи много пъти числеността на изпитаните коне, което способлства за по ефективна селекция по работоспособност.
Съвършено очевидно е, че използването на показателите от работоспособността в племенната работа с тежковозните породи коне има голямо значение в тяхното усъвършенстване като племенни подобрители в работоползващото коневъдство.Така в периода на масовите изпитания на младите коне имало многочислени данни за робостособност и бил дстигнат значител прогрес в рред тежковозни породи.Например в руската тежковозна порода тези изпитвания показали високата рабостопсобност на потомците на жреблеца Лазутчик. В резултат от интензивното племенно използване на най добрите от тях била създадена нова линия, която в настояще време по своето качество се явява лизер в породата.Конете от Линията на Лазутчик се отличават с голяма подвижност на ходом и тръс, в следствие на което те нееднократно са завоювали привози места в тези видове изпитвания на Всесъюзните съревнования и два пъти са ставали рекордисти на породата в изпитванията на бърза доставка на товар на ходом.
След прекратяване на масовото изпитване на млади коне селекцията по работоспособност се водела по резултатите от Всесъюзните съревнования, които макар, че не обхващали целия масив на породата, но давали надеждна информация за роботните качества на конете, изпитани на високо техническо ниво.
Историята на Всесъюзните съревнования показва, че от началото на провеждането на съревнования по единна система (от 1960 год) и в настояще време, значително са подобрени рекордите за работоспособност за всички тежковозни породи (виж таблицата).
Рекордистите, призьорите и победителите ввъв Всесъюзните съравнования притежават , като правило, здрава конститутуция и правилен екстериор. Те получават широко племенно използване в конезаводите, и благодарение на това оказват голямо влияние за усъвършенснване на тежковозните породи по работоспособност, тип и екстериор.
За ярък пример може да послужи високия резултат в селекцията на съветската тежковозна порода по работоспособност, отбелязан в таблицата.В тази полрода огромно влияние е оказал забележителния по работоспособност, а така също и по тип и естериор жребец Режим.От него тръгнала нова ценна линия, която за последните 15 години е взела лидерско положение в породата (до 30 % от поголовието), тя е дала ред рекордисти и призьори на Всесъюзните съревнования и в това число 3 абсолютни шампиона.Аналогично позитивно влияние на породата оказали победителите и рекордистите от линията на Флейтист. Това са преуспяващия по максимална теглителна сила жребец Миномет, роден през , 1956 г., установил рекорд за породата (796 кг теглителна сила), който стоял 6 години, внука на Миномет, абсолютен рекордист по скорост на доставяне на товар на ходом (11 мин 51,9 с) Зубър, роден 1964 г.; победителите и призьорите, синовете на Зубър Резвий и Разбег, и двата родени през 1977 г.
Аналогичен селекционен успех бил получен и в ред други породи.
Голямо влияние на развитието и оценка на разностранната рабоспособност на племенните коне от тежковозни породи отделят и в ред чужди страни (Польша, Чехословакия и др.). Тук смятат, че системата за изпитване на работоспособността се явява един от основните методи в подобряването на породите коне.Общоприета се явява директивата, че не изпитаните и не показалите определена работоспособност жребци и кобили не трябва да се записват в племенните книги и не трябва да се използват в племенната работа.Изпитвания преминават млаедите коне на 2 2,5 г., а релултата от изтитванията и оценката на класа на конете по рабостоспособност се отчите при племенното назначение на жребците и кобилите.
Чуждестранните специалисти отделят голямо внимание не само на равитие на теглителната сила, подвижност и издържливост, но също предявяват определени изисквания по отношението на добронравността лекотата при впрягане и возене, а във впряговете в чифт оценяват разбирателството.
За определяне на тия качества в Чехословакия, например, успешно развиват фигурнатия впряг.
Както показва опита на световния и роден опит на тежковозното коннозаводство, само при многостранна оценка на работоспособността на конете е възпожно да постигнеш значителни успехи в тяхното усъвършенстване по този признак. Затова оценката на работоспособността като един от най важните признаци за работния кон, е необходимо да се провежда в три последователни етапа, започвайки със заводските изпитвания на всички млади коне на 2 3 години.След това най добрите заводски жребци и кобили ги изпитват и в по старша възраст на републикански и всесъюзни съвернования.
Внедряването на такава система за изпитвания дава възможност да се полуечи необходимия материал за комплексна оценка на работоспособността на тежковозния кон, и , несъмнено, да се използва по широко този показател в селекцията, което, на свой ред, ще повиши качественото ниво на нашите тежковозни породи и ще способства за извеждането им на световния пазар.
Тъй като ред чужди страни провеждат изпитванията на тежковозите по аналогична състема, желателно е в перспектива да се организират и провеждат международни съревнования на конете от тежковпрегатни породи.
Порода / Резултат за 1960 г. / Резултат за 1990 г. / Подобряване на резултата
1.Скорост на доставката на товар на тръс на 2000 м,
сила на тягата 50 кг (Мин, сек.)
Съветска тежковозна 6,14’0 4,53’0 1,21’1
Руска тежковозна 7,04’0 5,20’4 1,43’6
Владимировска 6,00’0 4,34’0 1,26’0
Литовска тежковпрегатна 5,31’6 4,35’0 0,46’6
Першерон 6,00’6 5,49,0 0,11’6
Латвийска впрегатна 4,58’6 4,36’8 0,21’8
Торийска 5,25’0 4,24’0 1,01’0
Жемайчю 5,29’0 4,42’6 0,46’4
2.Скорост на доставката на товар на ходом на 2000 м,
сила на тягата 150 кг (Мин, сек.)
Съветска тежковозна 15,21’6 11,51’8 3,29’8
Руска тежковозна 17,00’0 13’00’0 4,00’0
Владимировска 15,03’5 12,34’0 2,29’5
Литовска тежковпрегатна 14,19’0 12,45’6 1,33’4
Першерон 16,15’0 14,20’0 1,55’0
Латвийска впрегатна 13,40’7 13,36’0 0,04’7
Торийска 13,21’5 12,55’0 0,26’5
Жемайчю 14,50,5 13,48’0 1,02’5
3.Теглителна издържливост
(изминати метри със сила на тягата 350 кг)
Съветска тежковозна 1035,70 2131,17 1095,47
Руска тежковозна 213,20 1091,60 878,40
Владимировска 753,90 1494,10 740,20
Литовска тежковпрегатна 1281,20 1397,40 116,20
Першерон 470,00 2138,00 1668,00
Латвийска впрегатна 1431,50 1537,05 105,55
Торийска 819,50 1238,07 418,57
Жемайчю 142,50 636,55 544,05
4.Максимална сила на тягата (кг)
Съветска тежковозна 792,0 888,0 96,0
Руска тежковозна 779,0 869,5 90,5
Владимировска 820,0 820,0 -
Литовска тежковпрегатна 820,0 864,0 44,0
Першерон 836,0 836,0 -
Латвийска впрегатна 836,0 927,5 91,5
Торийска 830,0 912,0 32,0
Жемайчю 576,0 792,0 216,0
Забележка дадени са абсолютните рекорди
Л. ЛОЗОВИЧ, аспирант във ВНИИ по коневъдство
Коневодство и конный спорт Ė12, 1990г.
Превод: Рени Кръстева