Описание на конското тяло
Външно описание. Тялото на коня при изучаване се разделя на предница, труп и задница. Това разделяне на конското тяло при описанието му е удобно и от ездова страна, защото ездачът с главните помощи за управление на коня обикновено въздейства поотделно върху тези части.
.
.
.
От 1 30 части на предницата:
1 очи 2 уши 3 чело 4 нос 5 ноздри 6 носов гръб 7 челна китка (челка) 8 слепи очи 9 устни (бърни) 10 брада 11 брадна ямичка 12 ганаши 13 страни (бузи) 14 съединителни устни ъгли 15 тил 16 горен ръб на шията с грива 17 задтилък 18 долен ръб 19 холка (рел) 20 гърди 21 плешка 22 раменни стави 23 подрамо 24 преден лакът 25 предно коляно 26 предна свирка 27 китка 28 бабка с четка 29 венец 30 копито
От 31 до 35 части на трупа:
31 гръб 32 поясница 33 ребрена област 34 коремна област 35 хълбоци
От 36 до 44 части на задницата:
36 круп 37 бедра 38 бут 39 заден лакът (задни коленни стави) 40 скакателни стави 41 Ахилесова жила 42 задна свирка 43 полов орган 44 опашка
Конструкция на коня
Конструкцията на тялото на коня е нагодена така, че му дава възможност за продължително и бързо движение. Движението е мощно средство за самосъхранение. Тялото му, опряно на здрави крака, е способно да носи и тегли при сравнително голяма скорост.
Конят има силно зрение и добре развит слух. Той не може да диша през устата, а диша само през носа.
Организмът на коня е сравнително чувствителен, поради което е изложен на много заболявания, от които някои с лоши последици.
Тялото на коня е покрито с косми. Косъмът го предпазва от атмосферни влияния и от разни насекоми.
Конят живее средно от 25 до 30 години, но е годен за работа (изискваща големи усилия) между 5 и 15 годишна възраст. Към 10-та си година той се намира в разцвета на силите си. Той живее толкова по-дълго и толкова попродължително време остава годен за работа, колкото по-голямо внимание и по-добри условия се създават за неговото съществуване.
Обноски на коня. Вродената впечатлителност у конете задължава ездача да бъде щедър на ласки към тях. Внимателните обноски са най-доброто и силно средство за развиване навици и положителни качества у коня. Когато с ласки се спечели доверието му, тогава той с охота отдава всичките си полени сили на разположение на човека. Грубото и лошото отношение към коня го прави злонравен, похабява нервите и силите му. Доверието на коня се спечелва с награди поглаждане, даване захар и др. При несъмнена проява на зла воля конят се наказва със строг глас (той разбира тона на гласа, не думите) или чрез удар с пръчка по плешките и крупа. Наказанията при коня не са желателни. Незаслужената жестокост го озлобява.