Как дивият кон се е превърнал в домашен

Коне (Equidae) се нарича семейство сравнително едри, растителноядни плацентни бозайници. Еволюцията на конете започва от бозайници, с големината на лисица (Еохипус). Те били с малки размери и обитавали гористите местности. Имали по 4 пръста на предните и 3 пръста на задните крайници. С течение на времето Еохипусът еволюирал в Мезохипус. Постепенно той мигрирал от горите към откритите пространства. Четвъртият пръст закърнява, а средният се развива добре. След това новият вид в еволюционната линия на коня бил Мерихипуса. Неговите размери били доста по-големи от колкото на неговите предци. Той живеел в степите. При този вид 2-рият и 4-тият пръст закърняват, а средният се развива много добре. Предпоследният вид от филогенетичния ред на коня е наречен Плиохипус. За него е характерно, че има силно развит 3-ти пръст (копито), закърнели 2-ри и 4-ти пръст. И Плиохипусът дал началото на днешния кон Еквус. Конят има добре развито копито и отсъствие на закърнели пръсти. Съвременният кон може да достигне височина при холката от 40 см (при мини-кончетата) до 175 см (нормално), като разбира се има и индивиди, които не се вписват в дадените мерки. Теглото на обикновения кон е между 400-1200 кг. То зависи от породата и от използването на коня. Също така цветовете при конете са много разнообразни. Конете се използват освен за работа в селското стопанство, така и за езда, за домашен любимец и за добър приятел.

Разпространение

В днешно време конете са разпространени по целия свят. Изместват ги колите, автобусите и тракторите, но те ще съществуват, докато съществуват и хората. Конят е много важна част от историята на почти всички народи. Много хора са посветили живота си на конете и още толкова ги обожават. Все още в някои райони на България съществуват и полудиви коне. През пролетта, лятото и есента са на свобода, а зимата прекарват дърва от високите и непроходими за камионите места. Водачът на стадото ги прекарва по най-лесния и безопасен маршрут. После ги води до близките села и там хората прибират дървата и конете през зимата.

Начин на живот и хранене

Конете, отглеждани в плен, се хранят със сено, слама, овес, ръж, царевица, ечемик, моркови, цвекло, картофи, силаж и зелена(прясна )трева. А конете, които живеят на свобода, предпочитат да пасат свежа трева, като избягват отровните растения. Много важно е конете да имат прясна вода за пиене по всяко време. По принцип животните, които не съжителстват с човека, живеят на групи, наречени табуни. В табуна има един жребец или кобила с достатъчно опит зад гърба си, който/която е водач на табуна. Обикновено този кон е в разцвета на силите си и се грижи за здравето, за опазването, за храната и т.н. на групата. Всички останали се доверяват на опита на своя водач. Избирането му става чрез жестоки битки между най-силните жребци. А конете, които се отглеждат от хората, имат съвсем различен начин на живот и за тях се грижи единствено човекът.

Размножаване

Бременността при кобилите е с продължителност 335-340 дена или това е горе-долу около 11 месеца. Много важно за родилата кобила е тя да не извършва никаква работа в близките 2 месеца, но да се разкарва всеки ден. Обикновено кобилата се запложда на 4-тия месец след като е родила. Това и? дава възможност да се възстанови напълно. Разгонеността при конете продължава близо 1 седмица. По това време кобилата трябва да бъде оплодена. За това стопанинът избира какъв жребец ще я покрие и какви качества иска да има новото конче.

Допълнителни сведения

Конете живеят доста дълго време, ако са отглеждани добре обикновено около 30-35 години. До 15 години кобилите са много плодовити, но след тази възраст забременяват все по-трудно. Навлизането на кончето в полова зрялост започва обикновено на 2-годишна възраст, но все пак зависи и от породата. Има над 100 породи коне. Едни от най известните са Чистокръвна арабска, Чистокръвна английска, Ахал-текинска порода. В България също са създадени някои породи Източнобългарски кон, Плевенски и Дунавски. Източнобългарският и Плевенският са селекционирани най-вече за експлоатация в конния спорт. Източнобългарската порода се използва най-вече за дисциплините крос, конкур-ипик и всестранна езда, а Плевенският кон показва много добри качества в обездката(висша езда). Дунавският кон пък е от типа леко-впрегатен.

Списък на видовете
род Equus Коне
Equus asinus Магаре
Equus asinus africanus Нубийско диво магаре
Equus asinus somalensis Сомалийско диво магаре
Equus burchellii Бърчелова зебра
Equus caballus Кон
Equus caballus przewalskii Кон на Пржевалски
Equus grevyi Зебра на Греви
Equus hemionus Кулан
Equus kiang Кианг (Тибетско диво магаре)
Equus onager Онагър
Equus quagga Квага (Куага, Зебра)
Equus zebra Планинска зебра

Източник: www.keti-horses.dir.bg

Източник: Всичко за конете:От див в домашен кон