Коневъдство.

За разлика от хората,

конете комуникират почти изцяло с езика на тялото. Те, разбира се, цвилят и пръхтят, но прекарват много повече време като разчитат сигналите на тялото. Конете накланят глава и свиват уши, подгъват задните си крака, изправят глава и душат с разширени ноздри.

При нас е по различно. Повечето от нас знаят, че хората са много добри във вербалната комуникация. Не всички от нас, обаче, съзнават каква роля играе езика на тялото в ежедневните ни взаимоотношения. Например, ако аз съм на обществено място и някой, който не харесвам, се оказва близо до мен, трябва да се държа цивилизовано, тъй като съм сред хора. Устните ми може да изговарят всичко правилно, но езикът на тялото ми има друго становище по въпроса.

Едно от нещата, на които хората се научават най-трудно, е как ефективно да използват езика на тялото си, когато обучават коне. Много хора не използват правилния език на тялото, защото не знаят как мислят конете. Това е така, защото конете и хората са два различни вида животни.

Плячка срещу хищници
• Конете са животни плячка. Те винаги си мислят, че всичко на този свят е опасно за тях. Това е, което ги е запазило в продължение на милиони години. Конете първо ще проучат средата, преди да отидат до определен обект. Те, също така, или биха избягали от опасността, или биха се били с хищника, за да се измъкнат. Ако конят не може да избяга далече от ситуация, която намира за заплашваща, единствената му друга възможност е да се бие.

• Хората са хищници. Ние мислим праволинейно; ако искаме нещо, отиваме и го вземаме.

Тъй като конете са плячка, а ние хищници, между нас възникват много проблеми.

Активен и пасивен език на тялото
За конете езикът на тялото е от огромно значение. Това означава, че трябва да сме наясно какво им казваме чрез езика на нашето тяло.

Има два вида език на тялото, който хората могат да използват за комуникация с конете.
• Активен език на тялото. Този вид е категоричен и показва на коня, че трябва да раздвижи краката си. Когато искам конят да се раздвижи, изправям раменете си и го гледам право в очите. За да подчертая, че искам конят да се премести, мога да се наклоня напред към него и да го погледна още по-строго.

• Пасивен език на тялото. Когато искате конят да остане неподвижен и да се отпусне, каквото и да правите с него, използвайте пасивния език на тялото. Ако искате конят да се отпусне не повдигайте рамене и не го гледайте право в очите. Вместо това, подгънете крак и отпуснете раменете си. Тъй като не искате конят да се премести, тялото ви трябва да изглежда отпуснато и спокойно.

Въпреки, че трябва да знаем какво говори езикът на нашето тяло на коня, работа на коня е да се научи да разчита правилно езика на тялото ни. В началото може да се наложи да подсилвате разликата между пасивния и активния език на тялото. Но след като конят научи езика на тялото ви, ще можете да го усъвършенствате. С по-напредналите ми коне, когато искам да отстъпят със задницата, просто трябва да погледна бедрата им, и те освобождават задната част и се преместват.

Бъдете последователни и ясни с езика на тялото си
Моите коне са в състояние да реагират добре на езика на жестовете и тялото ми, защото съм много последователен в обучението им. Постоянството е най-добрият ви съюзник, а непостоянството – вашият най-голям враг.

Винаги казвам на хората, че трябва да бъдат черни или бели, без сиви нюанси. Ако конят направи правилното нещо, го накарайте да се чувства удобно. Ако направи грешка, го накарайте да се чувства неудобно. Когато казвам „нюанси на сивото” имам предвид, че ако езикът на тялото ви е неефективен, конят се обърква и не е сигурен какво трябва да прави. Колкото по-черни или бели сте, толкова по-лесно ще бъде за коня ви да направи правилното нещо.

Колкото по-бързо можете да превключите между черно и бяло и да направите така, че конят да се чувства удобно при правилно поведение, вместо да се чувства неудобно при погрешно поведение, толкова по-бързо конят ще разбере какво искате от него.

Когато конят направи грешка, колкото по-бързо го накарате да се чувства неудобно, толкова по-бързо ще разбере, че не трябва да се държи по този начин. В мига, в който конят се опита да се поправи, дори и да не е перфектен, но ако само се е опитал, го накарайте да се чувства удобно.

Спомняте ли си като дете, когато сте сгафили на публично място, как майка ви ви е погледнала с поглед, който казва „Ще те убия”? Тя не би могла да ви убие пред хората, но сте знаели, че ще ви накаже вкъщи, и това е било едно от най-дългите пътувания с кола към дома. При други случаи, когато сте били сред хора, тя ви се е усмихвала или ви е намигвала и вие сте знаели, че се е гордеела с вас.

Това са взаимоотношенията, които трябва да имате с вашия кон. Конят трябва да разчита сигналите на тялото ви и да ги уважава незабавно.

Много хора искат постоянно да се мотаят в нюансите на сивото при взаимоотношенията с коня си. В резултат на това изпълнението на коня им в най-добрия случай е непостоянно. Такива хора не са сигурни какво искат наистина, така че конят няма представя какво се иска от него. Когато учите коня на нещо, първо се уверете, че знаете какво правите. Подгответе се добре предварително, преди да излезете навън и да се опитате да приложите каквото и да е върху коня си. Ако вие не знаете какво правите, няма никакъв шанс конят ви да има някаква представа.

Например, ако конят свие ушите и вие не направите нищо по въпроса, може би предавате силен сигнал, който казва „Ухапи ме”. Дори и ако конят не ви ухапе, фактът, че не сте направил нищо, дава на коня сигнал, че това поведение е ОК.
От друга страна, ако накарате коня да отстъпи назад и го накарате да се чувства некомфортно, това ще бъде ясен сигнал, че поведението му е неприемливо.

Не е необходимо да учите коня на нищо; просто трябва да му позволите да го направи. Обратно, ако позволите на коня да направи нещо грешно, наистина го учите да го прави.
Когато накарате коня да отстъпи назад или по някакъв начин го карате да се чувства неудобно, трябва да направите това твърдо. Ако се държите подобно на „О, моля те, престани с тази кисела физиономия” и оставите коня да влачи краката си, това няма да работи, защото ще бъдете неефективен, като мърмореща майка. Няма нищо на света, което конете да мразят повече от мърморещи майки. При такова поведение конете си мислят „Човече, бих искал да го ухапя, защото наистина ме дразни.”

Бъдете черни или бели и бъдете ясни какво искате да направи коня. Не оставяйте коня да се чуди защо сте го накарали да се чувства некомфортно. Трябва да му бъде ясно, че е направил нещо погрешно и че поведението му е неприемливо. Веднага след като коригира лошото си поведение, го накарайте да се чувства удобно.

Не насърчавам хората да използват гласови команди, защото съм разбрал, че хората, които използват гласа си, през цялото време молят конете да направят това, което искат. Единствената гласова команда, която използвам е „Уоууу!”, за да накарам коня да спре и цъкане с език, за да го накарам да ускори ход.

Не че гласовите команди не вършат работа; проблемът е, че повечето хора, които използват много гласови команди при обучението на конете си, имат неефективен език на тялото и постоянно молят коня да направи нещо. Повечето хора, които използват гласа си, имат много слаб език на тялото си и коне, които не се подчиняват. Разбира се, това не важи за всеки, който използва гласови команди, но бих казал, че процентът е много голям.

Би било чудесно, ако можехме да кажем на конете си какво точно искаме от тях да направят и как искаме да го направят, и те просто да го направят. За съжаление, нещата не функционират по този начин. Ако обаче работите върху контрола на езика на тялото си и разберете разликата между активния и пасивния език на тялото, ще можете да комуникирате с вашия кон на продуктивно ниво. Резултатите, които ще видите, ще бъдат невероятни.

Материалът е подготвен специално за сайта “В света на конете”
Източник: ezdachkata.dir.bg
Автор: Клинтън Андерсън

Източник: Тренировка на конете:Как да разговаряме чрез езика на тялото