В Индия съществува една уникална порода коне, за която малко хора знаят. Нарича се „марвари“ по името на района, където се е развъждала, а именно – в сърцето на раджастанската пустиня. Не малко фолклорни песни възпяват изящната стойка, храбростта и лоялността на марварските коне. Произходът им не е съвсем ясен, но се предполага, че са се появили в резултат на кръстоска между арабска и туркменска порода. Резултатът бил впечатляващ – средновисок кон с изключително здрави копита, издръжлив на пустинни условия и дълги лишения. Неговата най-голяма особеност са ушите. Те са извити навътре и се събират в крайщата, така че почти образуват дъга. Това позволява на коня да извръща ушите си на 180 градуса. Конете марвари са били обучавани от ранна възраст във военното дело. Те са имали огромен принос за успехите на раджпутските войни в Средновековието, тъй като на тях разчитали в неутрализирането на слонския корпус във вражеските редици. Разказват се множество случаи, в които тези коне издърпвали своя ранен стопанин, спасявайки го от копитата на препускащата конница или затова как домъквали обратно в къщи примрелия ездач. Само мъже от съсловието на кшатриите имали привилегията да се възкачат на тези чудни създания, които били смятани за божествени, за равни на мъжете с царска кръв. Само че с идването на британците конете „марвари“ изпаднали в немилост, тъй като за албионците те били ниски и вироглави. Англичаните привнесли свои породи и отглеждането на традиционната порода западнало. След независимостта положението на породата се влошило. Tя била заклеймена като символ на феодалния строй и последвали масови кастрации и изтребвания. Популацията била сведена до минимум. Породата била на косъм от изчезване. Чак в последните години раджастанците се завърнали към традициите си и се захванали с възобновяването на стадата. В днешно време Марвари са известни с това, че могат да пътуват дълги дистанции, имат силни крака и копита. Произлизат от район наречен „Малани“, който е част от областта Бармер в Марвари. Трудно е да се проследи с точност произхода на истинския Марвари кон но несъмнено има връзки с „Арабски“ и би могло да е бил смесен с Туркмекистанска порода. Марвари бил избирателно развъждан за нуждите на войниците в Средновековието, които имали нужда от кон, който да оцелява в труден неплодороден терен. Породата издържа на прекомерен студ и горещина, също би могла да покрива дълги дистанции със скорост и има твърди и силни крака.
Източник: В света на конете