Отвъд физическите или техническите аспекти, психическата, духовната и емоционалната връзка с коня е условие, без което не може за добрата езда. Без такава връзка никога не може да има истинско разбиране, истинско общуване. Нашата цел е да обменяме понятия (разбиране), от съзнание към съзнание, искрено и открито. Физическите помощи имат само спомагателна функция, и колкото повече кон и ездач са близки един с друг, толкова по-малко те трябва да разчитат на тези чисто физически помощи.
Чувствителният и интелигентен кон винаги силно усеща как се чувства ездача (някои по-малко чувствителни коне не ги интересува достатъчно, за да разберат). За съжаление, ездачът често не знае как се чувства конят. Това е нещо, което е много трудно да се научи. Човек може само да посочи на ученика посоката, в която да търси, но от последния зависи да направи това изследване. Едно от първите неща, които се опитвам да разбера, когато се кача на коня, е както да почувствам какво става вътре в него, така и с какви физически проблеми може би се бори той. И по време на ездата, както и през време на целият дългосрочен тренировъчен процес, аз се опитвам да стигна все повече и повече в досег с „вътрешния живот на коня”, защото това разбиране ще ме насочи към избора на упражнения, които практикувам с коня, както и към една цяла поредица от други неща, напр. колко да искам в даден ден, дали да започна нещо ново или не, кога да започна определено движение, кога да завърша с едно упражнение и да премина към нещо ново, кога да приключа урока, дали конят разбира това което му искам или е объркан, дали изпитва удоволствие от работата или не, дали дава най-доброто от себе си и др.
Това настройване към коня започва още когато го изведете от бокса (в конюшнята) или пасището, за да го изчистите и подготвите за езда. По това време вие вече сте получили усещане за това в какво настроение е той. Емоциите и умствената нагласа, които усещам от коня в този момент, често определят какво ще правя с него през време на урока, напр. дали първо ще го кордирам или направо ще го възседна за езда, дали да работя с него от ръка, дали ще завърша ездата много съзерцателно с фокусиране върху спокойствието, събирането и огъването на коня или ще го яздя по-живо с фокус върху импулса, удължаванията, преходите в темпа и т.н.
За да се свържем с коня на емоционално/духовно ниво, ние трябва да съсредоточим вниманието си върху него и да се отворим към него. Това може да доведе неочаквани нови предизвикателства със себе си, защото колкото по-чувствителни ставаме към конското състояние на духа, толкова по-чувствителни ставаме и към атмосферата в нашето обкръжение. Ние долавяме напрежението, негативизма, страха, агресията, спокойствието, щастието, радостта, чувството на подкрепа и пр. в конюшнята, както и в манежа. Когато атмосферата е заредена с отрицателни емоции, може да бъде трудно да се свърши добра, положителна и хармонична работа, освен ако не се научим преднамерено да блокираме негативната енергия от околната обстановка. Но да бъдем избирателни към кого или към какво да бъдем чувствителни, е извънредно предизвикателно. Фокусирането върху конското съзнание и емоционален статус може да бъде изморително, защото изисква много концентрация и вътрешна сила. В някои случаи, когато конят е все още психически и емоционално неуравновесен, ездачът трябва да даде на коня от своята вътрешна сила и равновесие, за да го отведе в състояние на душевна релаксираност и спокойствие. Усещането е сякаш вие сте носили коня. Някои от тези езди могат да ви оставят изцедени и уморени, въпреки че от физическа гледна точка може да са били леки и лесни.
Ездата със силен фокус върху психично/емоционално/душевната връзка извежда наяве най-доброто във всеки кон. Може да ги видите как разцъфват като цялостни личности. Те започват да усещат все повече и повече своите постижения. Стават горди от себе си и своята работа, което ги кара да влагат още повече усилие в нея през годините. Често конят ще ви изненадва и ще надминава очакванията ви, понеже подхранващата, окуражаваща връзка между кон и ездач е дала на коня крила!
Превод: Д. Христова
Източник: www.dir.bg