Българските местни породи кози се отглеждат в цялата страна. Козевъдството е развито най-добре главно в полупланинските и планински райони. В по-голямата си част, отглежданите кози са примитивни. Български местни породи кози се отглеждат предимно за мляко и месо.
Средната жива маса на козите майки е 48,0 кг.,а на пръчовете 85,5 кг. В зависимост от условията на хранене и отглеждане млечността на местните кози варира в много широки граници от 182 до 793 л., като млякото е с масленост от 2,86%до 5,16%.Средната млечност за 230-250дневна лактация е 250-400 л. с 4,5% масленост.
Българска бяла млечна коза (Bulgarian white milk)
Селекцията по създаване на специализирана българска млечна коза (Bulgarian white milk) започва през 1951 г. в ИПЗЖ в гр. Троян.
Развъдната цел е да се създадатв България кози със следните качества:
- скорозрелост;
- средна големина;
- плодовитост;
- физически здрави;
- добре оползотворяващи фуражите;
- устойчиви на неблагоприятни условия и болести животни.
Българската бяла млечна коза (Bulgarian white milk) е получена, чрез кръстосване на местни кози и саанизирани пръчове внесени от бившите ГДР и ЧССР.
В резулнат на селекцията, проведеното възпроизводително кръстосване в някои райони, както и периодичното облагородително кръстосване и целенасочена племенна работа доведоха до създаването на Българска бяла млечна порода коза (Bulgarian white milk).
Средното живо тегло е 50-60 кг. за козите и 70-80 кг. за пръчовете. Млечността най-често се движи около 500-700 л. с 3,5%масленост. Средната плодовитост е 170-200%.