Каракачанската овца е най-типичният и най-примитивният представител на грубовълнестия цакелски тип овце у нас.Както е известно, това е овцата на съществуващите доскоро (около 1958 г.) каракачани и куцовласи, развивали номадско овцевъдство по нашите земи.

Каракачанската овцае сравнително дребна, но с изключително жив темперамент, пъргава и подвижна - извършва големи преходи при активното търсене на храна, както и по време на сезонните предвижвания на каракачаните. Много издръжлива, с висок виталитет, изключително приспособена към местните екологични условия, почти не боледува и дава редовно и сигурно потомство. Грижите по каракачанската са сведени до минимум - непридирчивостта й към трофичната база е пословична, а освен пашата не получава допълнителна храна дори и през зимата, с изключение през най-суровите снежни и студени дни, когато не може да пасе. Стадното й чувство е силно развито - много рядко отделни животни се отдалечават от основната група.

Като типичен цакел каракачанската овца има отворено рунo с дълги конични фитили, съставени от съвсем прави осилести влакна, достигащи на дължина 23-26 см. Вълната е , често срещани са кучешки влакна. По-голямата част от овцете са пигментирани - сиво-черни, понякога с кафяв оттенък и много рядко бели. Лицето, ушите, краката, както и лигавицата около очите, носа и др. са черни. Женските овце най-често са безроги, а мъжките - с добре оформени завити рога, но се срещат, макар и рядко, рога и у женските и безрогие у мъжките. Въпреки че филогенезата на каракачанската овца е свързана с непрекъснатите преходи от планинските към равнинните терени и обратно, тя е обособен тип планински овце. Тялото на каракачанската е компактно, немного дълго - средно 62,99 см, и добре зарунено, включително и коремът. Височината при холката е средно 57,80 см. Дълбочината на гърдите е задоволителна (27,92 см), а ширината им е 18,40 см. Опашката е тънка, къса (средно 24,86 см) и едва достига скакателните стави - типично за планинския тип овце. Дължината на тялото при мъжките животни е средно 69 см, а височината при холката - около 66 см. Средната маса на овцете-майки е около 35 кг, на шилетата - около 28 кг, а на кочовете - до 66 кг.

Като се имат предвид ниският ръст и маса, както и изключително пасищното отглеждане на каракачанската овца, млечносттайе сравнително добра. От една овца за целия доен период се получават около 40 литра мляко с 6,5-8,0% мастни вещества. Каракачанската овца е с най-добре пригоденото виме за машинно доене. Вълнодайността е също относително добра - 1,5-2,5 кг и максимум 3,5 кг. Рандеманът на вълната е около 60%.

Технологията на отглеждане накаракачаниска овца, е била много примитивна и изключително консервативна, главно поради което са се запазили много време както фенотипът, така и самобитността на развъждането й. Овцете-майки са се заплождали през септември, а са се агнели през февруари. Овцете са зимували из ниските и топли крайбрежни пасища на открито в кошари, разположени обикновено на завет и обградени с висок плет, т. нар. чаламари". Близо до тях се е намирало бранището (браницата), където няколко дни след агненето са пасели само овцете-майки. До началото на май (обикновено до 6 май - Гергьовден) са се отбивали агнетата, тежащи вече 17-20 кг без абсолютно никакво подхранване. След това стадата са се качвали отново в планината, където на място се е преработвало млякото им в кашкавал и бяло саламурено сирене, чак до есента. Стрижбата се е провеждала около средата на юли, тъй като до това време в планината е сравнително студено. През лятото каракачаните са обитавали Родопите, Рила, Пирин, Осоговската планина, Стара планина и отчасти Средна гора, а през зимата - крайбрежните пасища на Бяло море и Южното Черноморие.

Каракачанската овца е застрашена от изчезване порода овце.